Джани Родари: Грешките са необходими, полезни като хляба и често красиви като кулата в Пиза

Джани Родари
Джани Родари

Днес се навършват 102 години от рождението на един от най-известните италиански писатели и поети на миналия век – Джани Родари. Той е любим автор на децата по целия свят. Оставя след себе си голямо и много стойностно творчество, което трябва да се чете от всички малчугани и да бъде препрочитано от техните родители.

Неговите невероятни книги "Приключенията на Лукчо" /1951 г./, "Приказки по телефона" /1962 г./ и "Граматика на фантазията" се нареждат в съзнанието ни сред първите най-любими истории от детството ни. Трудно е да си представим, че тези весели герои и техните забавни и поучителни случки се раждат във въображението на един човек с тъжно детство.

Баща му, хлебар по професия, умира, когато Джани е само десетгодишен. Джани и двамата му братя, Чезаре и Марио, израстват в родното село на майка си, Варесото. Болно и слабо от детството си, момчето обича музиката (взима уроци по цигулка) и книгите. След три години обучение в семинарията Родари получава своята учителска диплома и на 17-годишна възраст той започва да преподава в местните селски училища.

През 1939 г. за кратко посещава лекции във Филологическия факултет на Университета в Милано. По време на Втората световна война Родари е освободен от служба поради влошено здраве. След смъртта на двама близки приятели и затварянето на брат му Чезаре в концентрационен лагер става член на Съпротивата и през 1944 г. се присъединява към Италианската комунистическа партия.

През 1948 г. Родари започва работа като журналист в комунистическия вестник „Унита“ (L'Unita) и започва да пише книги за деца. През 1950 г. комунистическата партия го назначава за главен редактор на новоучреденото седмично списание за деца „Il Pioniere“ в Рим. През 1951 г. е публикувана първата стихосбирка на Родари „Книжка със смешни стихотворения“ и „Приключенията на Чиполино“.

През 1957 г. Родари полага изпита за професионален журналист. В периода 1966 – 1969 г. Родари не публикува книги, а само работи по проекти с деца.

През 1970 г. писателят е удостоен с най-престижното отличие за детска литература – наградата „Андерсен”, наричана „малката Нобелова награда“, която му помага да спечели световна известност. Родари умира от тежко заболяване на 14 април 1980 г. в Рим.

Ето интересни мисли на Родари и едно от най-добрите му стихотворения:

„Реалността може да бъде пусната през главния вход, но пък може да влезе и през прозореца, което е много по-забавно.“

„Ако трябва да научим децата да мислят, трябва първо да ги научим да измислят.“

„Сълзата на детето тежи по-малко от капризен вятър, но сълзата на гладното дете тежи повече от цялата Земя.“

„Вярвам, че приказките, стари и нови, образоват ума. Приказката е мястото на хипотезите. Тя може да ни даде ключовете, за влезем в реалността по нови пътища и помага на детето да научи за света.“

„В страната на лъжите истината е болест.“

„Изключването на телевизора с цел четене на книга кара децата да намразват четенето.“

„Грешките са необходими, полезни като хляба и често красиви. Пример – кулата в Пиза.“

„Ето историята за един човечец, попаднал в града кой знае откъде. Трябвало да вземе, за да стигне до катедралата, най-напред трамвай номер три, а после номер едно. Въобразява си, че ще икономиса един билет, като вземе трамвай номер четири. Тази история би могла да помогне на децата да различават правилното събиране от невъзможното.“

Продавач на надежда

Ако можех да имам едно

магазинче със две полички,

бих продавал… познайте какво?

- Надежда. Надежда за всички.

„Купете! С отстъпка за вас!

Всеки трябва надежда да има!“

И на всеки бих давал аз,

колкото трябва за трима.

А на тоз, който няма пари

и само отвънка поглежда,

бих му дал, без да плаща дори,

всичката своя надежда.

Коментари
    Няма добавени коментари!
Напиши коментар:
Въведете кода от картинката!

Още новини