Исабел Алиенде: Само сърцето е това, което ни движи и определя ходовете на съдбата ни

Исабел Алиенде е чилийска писателка, една от най-известните съвременни романистки. Родена е на днешната дата преди 80 години – през 1942 година. Нейната биография е изпълнена с обрати и интересни случки. Племенница е на Салвадор Алиенде, лекар и социалист, който от 1970 до 1973 година е президент на Чили. Той още от детските й години оставя трайна следа в нейните спомени и е неин кумир.

Другата ярка личност, оставила своя отпечатък е нейната майка. През 1970 година обрисува всеобщата народна радост от победата на блока на Народното единство, оглавяван от Салвадор Алиенде. Предлагат й редица възмогности за изява, но тя гордо отказва, защото стремежът й е към утвърждаване без постове. След преврата на 11 септември 1973 година животът на Исабел Алиенде се обръща на 180 градуса и поема в нова посока. Чили аленее от пролятата кръв на самоубилия се президент. Исабел е последната Алиенде, напуснала трагично окървавено Чили. И в този момент Венесуела се превръща в неин нов дом.

През 90-те години на миналия век всяко ново заглавие, което издава, я поставя в челната десетка на най-продаваните автори в света. Алиенде сама обявява романите си „Къщата на духовете”, „Дъщеря на съдбата“ и „Портрет в сепия“ за трилогия, макар фабулно и сюжетно да не е точно така.  

„Момиче, остави журналистиката, по-добре седни да пишеш художествена литература с тази развита фантазия, която притежаваш“, ѝ казал някога самият Пабло Неруда. Днес тя не маха томовете му изпод компютъра си, всеки нов роман започва точно на датата 8 януари и целият ѝ живот върви в стила на онова, наречено някога „магически реализъм”.  

Исабел е един от най-четените автори в световен мащаб, 74 млн. копия от нейните произведения са продадени из цял свят. Творбите на Алиенде са преведени на 42 езика. Алиенде преживява много, включително и смъртта на собствената си дъщеря, но дори това не успява да прекърши силния ѝ дух и творческия ѝ заряд.

Вижте нейни мисли за писането и живота:

 „Пиши за това, което не бива да бъде забравено”.

 „Колкото повече остарявам, толкова по-малко информирана се чувствам. Само младите имат обяснение за всичко”.

 „Библиотеките се населяват от духове, които изпълзяват от страниците нощем”.

 „Имаме само това, което даваме”.

 „Корените не са само в определено място, държава, народ. Те са вътре в теб”.

 „Писането е процес, пътешествие в спомените на душата”.

 „Всички ние имаме скрита сила вътре в себе си, която се показва тогава, когато животът ни подлага на изпитания”.

 „Тишина преди да се родиш, тишина, след като умреш: животът не е нищо освен един шум между две неразгадаеми тишини”.

 „Истинското приятелство оцелява въпреки времето, разстоянието и тишината”.

 „Не можеш да откриеш този, който не иска да бъде открит”.

 „Само сърцето е това, което ни движи и определя ходовете на съдбата ни.“

 „Впечатляват ме маргиналите. Хора, които трябва да преодоляват препятствия, хора, които не са защитени от чадъра на тесногръдието си.“

 „Най-бедните и най-изостаналите общества са винаги тези, които потискат жените си.“