Морган Фрийман: Животът е игра и аз съм много добър в нея
За него няма невъзможни роли. Игре по забележителен начин и в комедии, и в трилъри, и в екшъни, и в драми. Той е Морган Фрийман, американскии актьор, който е роден на 1 юни 1937 година в Мемфис. Актьорски дебют прави още на 8 години, играейки главна роля в училищно представление. На 12 години участва в радио шоу в Нешвил, Тенеси. През 1955 г. изоставя обучението си в „Джаксън Стейт Юнивърсити“, избирайки работата като механик във Военновъздушните сили на САЩ.
В началото на 60-те години Фрийман се премества да живее в Лос Анджелис и работи като писар в „Лос Анджелис Комюнити Колидж“. По късно живее в Ню Йорк и работи като танцьор в „Ню Йоркският панаир“ през 1964 г. Прави театралния си дебют през 1967 г. в пиесата The Niggerlovers, където си партнира с Вивица Линдфорс. Участва в мюзикъла „Хелоу, Доли“ през 1967 г., заедно с Пърл Бейли и Къб Калоуей (всички актьори са от афро-американски произход).
Въпреки че участва във филма Who Says I Can't Ride a Rainbow? през 1971 г., Фрийман става известен с ролята си в сапунената опера Друг свят и в детското шоу The Electric Company (образователна програма).
В началото на 80-те години Фрийман започва да участва в киното с второстепени роли. Първата по-сериозна роля е на шофьора Хок във филма „Да возиш мис Дейзи" и на сержант Ролинс във филма „Слава“ през 1989 г., играейки ролята на грубиян, който се присъединява към новосформирана част от тъмнокожи войници, воюващи на страната на „Севера“ по време на гражданската война. През 1994 година участва в ролята на Ред в драмата „Изкуплението Шоушенк", за която получава множество положителни отзиви от филмовата гилдия. Звездната му кариера вече е започнала и той участва в супер-продукциите „Робин Худ: Принцът на разбойниците", „Седем“ (1995), „Смъртоносно влияние“ (1998), в който играе президента на САЩ, в „Завръщането на паяка" и продължението от 2001 – „Целуни момичетата".
Фрийман използва характерния си дълбок глас зад кадър в много хитови филми. След три номинации за Оскар (1987, 1989 и 1994) през 2005 г. печели Оскар за поддържаща роля в драмата на Клинт Истууд- „Момиче за милиони".
Вижте интересни мисли на актьора за киното и живота:
Човечеството ще се спаси, тогава когато една майка от Африка се скара на детето си да си довърши храната.
Искам да продължавам да живея, да преодолявам трудности, да продължавам да върша неща, които ме предизвикват.
Всъщност аз нямам любими роли. Филмът си е филм, аз мога да се снимам във всичко - от романтична комедия до уестърн. Важен е самият процес на "играта".
Веднъж получиш ли ролята, няма за какво повече да се притесняваш. Ако си актьор, значи ще я изиграеш. Да го направиш не е сложно. Трудната част е да ти я дадат.
"Очевидно е, че съм различен от тези, които идват при мен за съвет. А и аз не толкова давам съвети, колкото изслушвам хората. Добър слушател съм. В повечето случаи хората искат да говорят с някой, който просто мълчи и слуша. да разбират посланията, които им изпраща екранът.”
„Не ме интересува кой седи в режисьорския стол – аз мога да върша работата си.”
„Животът е игра, и аз съм много добър в нея.”
„Не е трудно да си актьор, къде по-трудно е да станеш такъв!”
„Искате да ме направите щастлив? Дайте ми интересна роля.”
„Обаянието е главното ми оръжие, то винаги побеждава агресията.”
„Трудно ми е да се гледам на екрана – това е скучно.”
„Цял живот съм живял със себе си, знам за себе си всичко. Когато се гледам на екрана – виждам себе си. Отегчително е.”
„Ако си звезда, хората идват и гледат теб. Ако останеш актьор, идват да видят филма, в който играеш.”
„Животът беше добър към мен, и аз трябва да съм добър към него. Затова искам да продължавам да живея, да преодолявам трудности, да върша неща, които ме предизвикват.”