Хенрик Сенкевич: Животът заслужава смях, затова хората му се смеят

Хенрик Сенкевич е сред най-известните полски писатели, прочут най-вече с неповторимите си исторически романи. Роден е на днешната дата през 1846 година. Дебютира в печата още през 1869 г. Първите му литературни произведения излизат през 1872 г. („Хуморески от чантата на Ворошило“, „Напразно“). От 1872 до 1887 г. Сенкевич редовно сътрудничи на варшавския печат като репортер и фейлетонист.

Началото на творческите успехи на Сенкевич настъпва, когато редакторът на популярната „Газета полска“ забелязва таланта на младия сътрудник на изданието и го изпраща като кореспондент в Съединените щати. Хрониките от Америка са подписани с псевдонима Литвос и всъщност спасяват вестника от тежка финансова криза.

80-те години на 19-и век са време на най-голямата слава на писателя Сенкевич. Тогава авторът се включва активно и в благотворителни и патриотични акции. През 1882 г. става съучредител на Касата на името на Юзеф Мяновски, а през 1889 г. основава стипендия на името на Мария Сенкевич за творци и писатели, болни от туберкулоза. През 1899 – 1900 г. е председател на варшавската Литературна каса. През 1904 г. публикува анонимно „Отворено писмо на един поляк до руския министър“, в знак на протест срещу полицейския произвол в полските земи под имперска власт. Първоначално Хенрик Сенкевич се утвърждава в полето на новелистиката, редом с друг емблематичен автор от същия период – Болеслав Пруст. Темите в кратките му прозаически творби могат да се разделят в три главни групи: тежката емигрантска участ и носталгията по дома на поляците в Америка („За хляба“, „Пазачът на фара“); окаяният селски живот („Скици с въглен“, „Бартек победител“); детската беззащитност („Янко музикантът“).Несъмнен връх в творческия път на Сенкевич са неговите исторически романи.

В романовата трилогия „С огън и меч“ (1884), „Потоп“ (1886) и „Пан Володиовски“ (1888) Сенкевич въвежда печелившата схема на баланс между историческата и авантюрната сюжетна линия. Характерна за трилогията е връзката между съдбата на индивида и държавата. Със сходен белетристичен метод Сенкевич подхожда и към следващия си изключително успешен роман – „Quo vadis“ (1896). Тук съвестното реконструиране на римската история и на автентичния живот в империята върви ръка за ръка с личните перипетии и гоненията срещу първите християни. Романът печели определението „християнски бестселър“ и хвалебствия от Ватикана.

Като шедьовър на своя живот Сенкевич подготвя романа „Кръстоносци“ (1900). В началото на 20-и век писателят замисля създаването на нова трилогия, от която успява да публикува само „На полето на славата“ (1906). През 1905 година получава Нобелова наглада за литература. Умира на 15 ноември 1916 г. във Вьове.

Ето интересни цитати от полския писател:

„Англия никога не бърза, защото тя е вечна.“

„Каквото е обществото, такава е и литературата.“

„Не Атлас крепи света на плещите си, а жената. И понякога тя си играе с него като с топка.“

„Небето е едно цяло, водата също, а между тях душата на човека е в самота.“

„На изтощеното поле растат само плевели.“

„Професията на писателя крие бодли, за които читателят не мечтае.“

„Очевидно е, че заслугите зависят от резултатите от работата.“

„Грешно схващане е, че модерният продукт на цивилизацията е по-неподатлив на любовта.“

„В нас има морален инстинкт, който ни пречи да се радваме на смъртта дори на враг.“

„Животът заслужава смях, затова хората му се смеят.“

„Колкото по-велик философ е човек, толкова по-трудно му е да отговаря на въпросите на обикновените хората.“

„Не Нерон, а Бог управлява света.“

„Както светлината извира от слънцето, щастието извира от любовта.“