Станислав Лем: Познанието е необратимо и няма връщане към блаженото невежество

Станислав Лем е полски писател, който пише и научна фантастика, и философия, и сатира. Роден е на 12 сeптември 1921 година в Лвов. Творецът е носител е на Ордена на Белия орел, което е най-високото отличие за заслуги на Полша. Книгите му са преведени на 41 езика и са продадени в над 27 милиона екземпляра. Най-известното му произведение е романът „Соларис”, издаден през 1961 година, който е екранизиран в киното общо три пъти. Според някои критици Лем е най-четеният писател фантаст в света през 60-те и 70-те години на миналия век.

Произведенията му засягат различни философски теми: размишления върху технологиите, естеството на интелекта, пречките в общуването и взаимното разбиране, безнадеждността в ограниченията на човешката природа и мястото на човечеството във Вселената. Някои от тези произведения са под формата на фантастика, но други имат облика на есета и философски книги. Преводите на чужди езици са затруднени от пасажите с комплексно словообразуване, включените стихове на извънземни и роботи и използваните каламбури.По тази причина често съществуват няколко различни версии на преводите.

Станислав Лем учи в гимназия в родния си град. Спомените от детските си и младежки години описва по-късно в романа „Високият замък”.  

Започва следването си в Лвовския медицински институт, но избухването на Втората световна война го прекъсва. По време на нацистката окупация Лем работи като помощник-механик и заварчик в гараж на немска фирма. Участва в Съпротивата.

След войната Лем продължава и завършва следването си в Ягелонския университет. Решава да не ходи на последните изпити, за да избегне по-нататъшната кариера на военен лекар, и само получава удостоверение за завършването на обучението си. Работи като младши асистент в научен институт. Първият му роман е „Човекът от Марс”. Романите „Едем”, „Завръщане от звездите” и най-вече „Соларис” му донасят световна слава, затвърдена от творбите му „Нехобедимият” и „Разкази за пилота Пиркс”.

През 1973 година Американското общество на научните фантасти го прави свой почетен член. Заради статия на Лем по-късно тази привилегия му е отнета. Станислав Лем умира от сърдечна болест на днешната дата 2006 година в Краков.

Ето любопитни мисли на писателя:

„Добрите книги казват истината, дори да са за неща, които не са били и никога няма да бъдат. Те просто показват истината по различен начин.”

„Не знаех, че има толкова много идиоти по света, докато не започнах да използвам интернет.”

„Всяка смрад, която се бори с вентилатора, си мисли, че е Дон Кихот.”

„Никога не чета, за да убивам време. Да убиваш време е като да убиваш нечия съпруга или дете. За мен няма нищо по-ценно от времето.”

„Винаги съм си мислил, че в ада има лед.”

„Истината не зависи от вашата воля.“

„Познанието е необратимо и няма връщане към блаженото невежество.“

„Литературният пазар уби литературата.“

„Ако адът съществува, той безусловно е компютъризиран.“

„Ако, каквото и да е, от атома до метеорита, може да бъде използвано като оръжие, то и така ще бъде използвано, като оръжие.“

„Аз нищо не разбрах, но имах сили да си призная това.“

„Изглежда, когато човек е млад, изпитва някаква нужда да се прави на безкрайно важен.“

„Бъдещето винаги изглежда по-иначе, отколкото можем да си го представим.“

„В космоса нищо не се губи.“

„Глупостта е движещата сила на историята.“

„Доброто и злото са асиметрични величини. Доброто не се позовава на злото, за да потвърди своята правота, а злото винаги изтъква за оправдание едно или друго добро.“

„За да научиш нещо, трябва вече да знаеш нещо.“

„Закон на професор Тарантога: Никой нищо не чете; ако чете, нищо не разбира; ако разбира, веднага забравя.“

„Масовата култура е обезболяващо средство — аналгетик, а не наркотик.“

„Няма да има космически диалог. В космоса са възможни само монолози.“

„Пътят към звездите минава през многогодишен престой в затворено помещение. Астронавтиката намирисва на затвор.“

„Светът трябва да се променя, иначе той неконтролируемо ще промени нас.“

„Хората не желаят да живеят вечно. Те просто не искат да умират.“