Франсис Фицджералд: Не пишеш, защото искаш да кажеш нещо! Пишеш, защото имаш какво да кажеш!

Той е сред най-интересните летописци на 20-те години и 30-те години на миналия век в САЩ. Американският писател Франсис Скот Фицджералд пръв нарича този период от време „Ерата на джаза”, като описва живота и хората от онова бурно десетилетие. Роден е на 24 септември 1896 година в Сейнт Пол, Минесота. Неговата първа публикация е разказът „Загадката на ипотеката на Реймънд” през 1909 година. 4 години по-късно той постъпва в Пристънския университет , където се запалва по американския футбол. През 1917 г. е изключен поради отсъствия и влиза в армията на САЩ. Демобилизира се през 1919 година. Работи за кратко в рекламна агенция в Ню Йорк. За разказа си „Наивници” получава 30 долара и с тези пари си купува чифт бели панталони. През 1920 година се появява първият роман на Фицджералд – „Отсам рая”, който веднага става бестселър. Така Фицджералд изведнъж се оказва богат и същата година се оженва за любимата си Зелда.

Но парите се харчат лесно и скоро дълговете на Фицджералд започват да растат. „Красиви и прокълнати” е вторият роман на писателя. През 1925 година е публикуван шедьовърът на Фицджералд – „Великият Гетсби” който получава отлични рецензии, но продажбите му не вървят толкова добре, колкото се е очаквало.

Към алкохолизма на Фицджералд се добавя психическото заболяване на Зелда. След всеки пристъп тя се влошава все повече. Зависимостта на Фицджералд от алкохола нараства. Двамата често са в обектива на репортери от жълтата преса. Личната им трагедия е в основата на романа „Нежна е нощта”. В кря на своя живот работи над различни филмови сценарии, но завършва само един – „Трима другари” /1938 г./. Сценарият е базиран върху едноименния роман на Ерих Мария Ремарк. Умира на днешната дата през 1940 година  в Холивуд.

Вижте любопитни мисли на американския писател:

„Толкова е лесно да бъдеш обичан; толкова трудно е да обичаш."

„Забравено означава простено.”

„Тестът за първокласна интелигентност е възможността да имаш две противоположни идеи в ума си по едно и също и време и да функционираш нормално.”

„Първо си взимаш питие, след това питието си взима питие, а накрая питието взима теб.”

„Покажете ми герой и аз ще напиша трагедия.”

„Голям социален успех е едно красиво момиче да си изиграе картите така, сякаш е най-обикновена.”

„На 18 нашите убеждения са хълмовете, на които се изкачваме и от които гледаме. На 45 те са пещерите, в които се крием.”

„Цялото добро писане е да плуваш под водата и да задържаш въздух.”

„Мъжете стават смес от чаровните маниери на жените, които са познавали.”

„Семейните кавги са горчиви неща. Те не протичат по никакви правила. Не са като болежките или раните, а са повече като цепнатини в кожата, които не зарастват, защото няма достатъчно тъкан.”

„Пиян съм от седмица и си мислех, че ако седна малко в библиотека, това ще ме отрезви.”

„Не пишеш, защото искаш да кажеш нещо. Пишеш, защото имаш какво да кажеш.”

„Нищо не е толкова неприятно, колкото късмета на другите.”

„Стигнах до извода, че няма толкова очевидна разлика между хората, що се отнася до раса или интелигентност, каквато има между болния и здравия.”

„Няма такова нещо като човек, който се опитва да бъде честен – това е като слепец, който да се опитва да види.”

„Лицата на повечето американки над 30 години са релефни карти на едно кисело и объркано нещастие.”

„Никога не е имало добра биография на писател. Нямало е и няма да има. В момента добрите писатели се състоят от твърде много индивидуалности."

„Винаги е тъжно да гледаш с нови очи на неща, към които вече напълно си се приспособил."

„Няма по-голям смут от смута на един прост ум."