Марсел Пруст: Никога не трябва да се страхуваме да отидем прекалено далеч, защото истината лежи отвъд!

Френският писател Марсел Пруст е сред най-прочутите представители на модернизма в европейската литература от началото на 20-и век. Той е роден на 10 юли през 1871 година, в малко предградие на Париж. Истинското име на романиста, критика и есеиста е Валантен Луи Жорж Йожен Марсел Пруст. Детството му е белязано от зората на Третата република. Това е причината след години много от неговите книги да бъдат посветени на упадъка на аристокрацията и възхода на средната класа във Франция от края на XIX век.

Пруст използва повествователния стил поток на съзнанието, характерен и за други модернистични писатели - Джеймс Джойс, Вирджиния Улф. Той предава хронологично събития, спомени, впечатления, настроения и състояния така, както възникват в съзнанието на разказвача и героите. Често обръща внимание в романите си на проблемите за времето, за индивидуалното съзнание, за съня, за спомена, за междучовешките отношения.

Според някои литературни критици Марсел Пруст поставя началото на модерния роман. Авторът се отказва да търси главно интригата в повествованието и се посвещава на обрисуването на истината за човешката душа. Писателят завещава неповторими портрети, претворени места, размисли за любовта, ревността, картина на живота, чийто единствен смисъл е изкуството.

Произведението, което му носи най-голяма известност, е многотомният роман „По следите на изгубеното време”, публикуван в периода от 1913 до 1927 г. Книгата е смятана за най-значимото произведение на Пруст и е известна както със своя обем, така и с темата за нволната памет. Текстът следва разказвача в неговите спомени от детството и юношеските му преживявания във Франция от края на XIX и началото на XX век, като същевременно разглежда загубата на време и отсъствието на смисъл на света.

Здравето на Пруст от дете е нестабилно, страда от астма. През последните три години от живота си почти не излиза от облицованата си с корк спалня. През деня спи, а нощем пише. Умира в Париж на днешната дата през 1922 г. от белодробен абсцес.

Вижте вълнуващи мисли на френския писател:

Нека бъдем благодарни на хората, които ни правят щастливи, те са чаровните градинари, които карат душите ни да цъфтят.

Пътешествието на откривателя не е търсене на нови пейзажи, а поглед с нови очи.

Щастието е ползотворно за тялото, но мъката е това, което развива силата на ума.

Само чрез изкуството можем да се издигнем над себе си и да видим през очите на другия.

Може би няма дни, които да сме изживели по-пълно през детството си, от тези, прекарани с любима книга.

Любовта е място и време, което се измерва от сърцето.

Жената, обичана от някого, рядко задоволява всичките му нужди. Затова той я заменя с друга, която не обича.

Щастието не служи за нищо друго, освен за да прави нещастието възможно.

Никога не трябва да се страхуваме да отидем прекалено далеч, защото истината лежи отвъд.

Връзките, които ни обединяват с друг човек, съществуват само в нашия ум.

Ако да помечтаеш малко е опасно, лекарството е не да мечтаеш по-малко, а повече.

Да знаеш невинаги означава да пречиш.

Да искаш да не мислиш за нея, означава, че все още мислиш за нея.

Излъганият мъж навсякъде вижда излъгани мъже.

Истинският рай е изгубеният рай.

Както много интелигенти, той не можеше да говори просто за простите неща.

Не сме особено взискателни и справедливи към това, което не ни вълнува.

Нека оставим красивите жени на хората без въображение.

Ревността често не е нищо друго, освен неспокоен стремеж към тирания, пренесен в сферата на любовта.

Той толкова дълго е размишлявал над това, че е започнал да го проповядва.