Пол Валери: Любовта е да бъдем глупави заедно!

Пол Валери – нежният френски поет, койот е сред най-значимите представители на европейския символизъм. Литературен критик и есеист, той е силно повлиян в творчеството си от Стефан Маларме. Пол Валери е роден на днешната дата 1871 година във Франция. Завършва колеж в Сет, а след това следва право в университета в Монпелие. През 1890 се запознава с начинаещия писател Пиер Луис, който го въвежда в литературните среди. От 1892 живее в Париж, където известно време е близък до кръга на поета Стефан Маларме. В Париж работи като чиновник до 1922 г. През 1924 пътува из Европа, изнасяйки лекции, а през 1925 е избран за член на Френската академия. В периода 1925-1930 участва в работата на международната комисия за интелектуално сътрудничество към Лигата на нациите, в която от 1936 до 1939 ръководи постоянен комитет за изкуство и литература.

През 1931 година в Кан основава Международен колеж, а по-късно оглавява специално създадената за него Катедра по поетика в Колеж дьо Франс. Ректор е и на Средиземноморския научен център в Ница.

Първите си стихотворения Валери публикува още докато следва право. През 1892 г. преживява своеобразна духовна криза, след която решава да се отдаде на познанието, загърбвайки поезията и удоволствията. Оттогава датират неговите „Тетрадки“ (Cahiers), които всяка сутрин изпълва с размишления и наблюдения с разнообразна проблематика. Едва след края на Първата световна война публикува отново поеми, които имат забележителен успех.

Събрани съчинения на Пол Валери излизат във Франция през 1957 – 60 г., два тома в поредицата „Плеяди“, а първото по-пълно издание на „Тетрадки“ се появява в следващото десетилетие. Сред по-известните му съчинения са стихосбирките „Младата парка“ (1917) и „Очарования“ (1922), както и цикълът разкази за интелектуалния г-н Тест, започнат с „Вечер с господин Тест“ през 1896 г.

След началото на Втората световна война позицията му се различава от официалната политика и той загубва някои позиции, а след германската окупация изпада практически в немилост. За кратко време след края на войната Валери възвръща част от предишната си слава. През последните 20 години от своя живот той е една от публичните фигури на френския интелектуален живот. Умира на 20 юли 1945 година в Париж на 73-годишна възраст. Във Франция е обявен национален траур. Погребан е в родния си град, в т.нар. „морско гробище“, на което е посветена една от неговите най-известни поеми.

Вижте интересни мисли на Пол Валери:

Скуката няма лице.

Чудесата свидетелстват за презрението на Бога към човешкия разум.

Компетентен е човек, грешащ по правилата.

Любовта е да бъдем глупави заедно.

Съзнанието царува, но не управлява.

В бъдещето ние влизаме, оглеждайки се в миналото.

Простото е винаги лъжливо, а сложното е безполезно.

Умът подхвръква от глупост на глупост, както птицата от клонка на клонка.

Властта без злоупотреба няма очарование.

Никога не съдете за човека по неговите приятели. У Юда те са били безупречни.“

Наука е истина, умножена със съмнение.

Само когато ние достигнем до целта, тогава решаваме, че пътят е бил верен.

Всички ние говорим с желание за това, което не знаем.