Музеят в Благоевград показва в изложба оръжието, което донесе свободата

На 12 февруари 1878 г. град Горна Джумая се докосва до свободата. Досегът е кратък, но болезнен и оставя незаличими дири в съзнанието на джумайци.

Драматичните дни, свързани с придвижването на руския отряд, който освобождава града през февруари 1878 г., и действащите по Рилското корито български чети, описва вълнуващо краеведът Мирчо Юруков в книгата си „Благоевград“ . Тя е издадена посмъртно през 1964 г., тъй като Юруков умира в Благоевград на 23 април 1963 година.

 

„Според решенията но Одринското примирие Горна Джумая влизала в зоната, която трябвало да бъде окупирана от руските войски. Според чл. 1 на това примирие временната демаркационна линия между воюващите страни Русия и Турция минавала югоизточно от Горна Джумая, пресичала е р. Струма югозападно от града при Орановския мост, оттам по върха Лешко и по билото на Звегар планина продължавала към водораздела на Осоговската планина.

 

Поради това руското командване издало заповед град Горна Джумая да бъде зает от руските войски, намиращи се наблизо. За тази цел бил сформиран един отряд от три батальона от 124-и пехотен Воронежки полк, 2-ри дивизион /ескадрона/ от Мариопулски хусарски полк, един взвод от 4-и Донски казашки полк и четири оръдия от Осма конна батарея на 31-ва артилерийска бригада при общото началство на флигел-адютанта подполковник граф Щакелберг.

 

На 8 февруари войската се съсредоточава в Дупница /Станке Димитров/, а на 11 потегля за Горна Джумая. Началник на авангарда е майор Орлински. Този ден започнали боевете в Рилското корито. Руската кавалерия тръгнала по шосето от с. Кочериново с устрем да нанесе силен удар на турските войски. Пехотата пък вървяла встрани от пътя и обхождала незабелязано турския аскер, който открил пушечна стрелба по кавалерията, но бил изненадан от нападащата го пехота. Завързал се оживен бой. Скоро турската войска била обърната в бягство. Отначало турците вГгорна Джумая мислели, че настъпващият неприятел са български комити, но един топовен изстрел дал да се разбере, че това са храбрите руски войници. Турците бягали в паника.

 

Горна Джумая напуснали не само аскерът, полицията и администрацията, но и самото турско население. На 11. II. храбрите руски освободителни войски наближили града и спрели да нощуват на височината Баларбаши“... „Руските освободители били посрещнати в града и селата с безгранична радост. Войниците били щедро гощавани и дарявани от гражданите. Руското военно командуване веднага назначило за окръжен началник щабскапитан от гвардията Йосиф Вартоломеевич Шевченко, който устроил първата административно-полицейска власт“.

 

Нетленна и неугасваща се оказва жаждата за свобода на Горна Джумая, и след години на очаквания, надежди и перипетии тя идва окончателно - през 1912 г.