Артър Хейли: Победителите ще станат губещи, ако не подкрепят губещите!

Артър Хейли е известен британско-канадски писател. Роденият на 5 април 1920 година творец е известен като автор на книги с интересни сюжети. След като известно време работи като журналист на непълен работен ден, става писател, окуражен от успеха на телевизионната му драма „Полет в опасност“, която привлича голям зрителски интерес и по пиесата е отпечатана книга.

През 50-те години на миналия век Артър Хейли заминава за САЩ, където написва 10 романа, които се превръщат в бестселъри. Романите му са продадени са в 200 милионен тираж и са преведени на 38 езика в над 40 страни по целия свят.

Преди да започне да работи върху произведенията си, писателят си води подробни бележки и събира достоверни материали и източници. Така например, преди да напише романа „Хотел“, Хейли изчита цялата информация, посветена на хотелската индустрия, която успява да намери, стараейки се да предаде по-реалистично и автентично атмосферата в хотелиерския бранш. Романите му „Летище“, „Окончателна диагноза“, „Колела“, „Банкери“, „Вечерни новини“ описват живота на обикновените хора, трудностите, с които се сблъскват в ежедневието си и героичния начин, по който преодоляват несгодите, които съдбата им поднася.

Критиците му отхвърлят творбите му като сковани, с накъсана сюжетна линия, но неговите почитатели ги опровергават, класирайки произведенията му като №1 по продажби. След успеха на книгата му „Хотел“ през 1965 г. той се премества да живее в Калифорния, а през 1969 г. заминава за Бахамските острови, за да избегне високите канадски и американски данъци.

Последните години от живота си прекарва заедно с втората си съпруга Шийла. Двамата живеят в луксозен жилищен комплекс на остров Ню Провидънс на Бахамите. Артър Хейли умира на днешната дата през 2004 година.

Ето някои негови мисли и цитати от книгите му на вашето внимание:

„Победителите ще станат губещи, ако не подкрепят губещите“.

„Американците виждат демокрацията като лек за всички злини – да се взима по 3 пъти на ден, като по лекарско предписание. За тях работи. Следователно – трябва да работи и за света. Това, което Америка наивно забравя - че за да функционира демокрацията, населението трябва да има нещо лично, което си заслужава да се опази“.

„Никой човек не може да успее в пълна степен, ако не живее и на други места, освен където е роден. Това важи особено силно за писателя“.

„Обичах образованието и бих искал и сега да продължа да се уча“.

„Не съм открил нищо. Това, което обрисувах с думи, е истински живот“.

„Когато започнах да пиша, се запознах с възхитителни хора и открих част от историята“.

„Тогава бях 18-годишен младеж, имитиращ съжителство с един сляп свирач“.

„Поставях си лимит от минимум 600 думи, независимо от времето, психическата ми нагласа или дали съм болен“.

„Понякога си струва да отстояваме и принципите си, нали? Номерът е да знаеш точно кога и точно кои принципи!“ – из „Колела“.

„Такава е човешката природа – ощетеният понася нещастието си по-лесно , когато знае , че и останалите страдат“ – из „Окончателна диагноза“.

„Забравянето е грешка , а грешка допускай само там , където с нея целиш нещо“ – из „Окончателна диагноза“.