Грета Гарбо: Животът би бил толкова прекрасен, ако знаехме какво да правим с него!

Грета Гарбо, чието истинско име е Грета Ловиса Густафсон, е една от най-харизматичните актриси на миналия век. Родена е на днешната дата през 1905 година в Стокхолм. Тя е една от най-големите звезди на нямото кино. През 1999 г. Американският филмов институт включва Гарбо като пета подред в класацията си на най-големите жени звезди на класическото холивудско кино. През 1955 година получава почетен „Оскар” за цялостната си кариера и незабравимите превъплъщения на екрана.

От ранна възраст започва да играе в театъра, а след това и в киното. Ролята в „Сага за Йоста Берлинг“ (1924) й донася по-широка известност и работа за „Metro-Goldwyn-Mayer” в Холивуд, където скоро се превръща в една от водещите актриси.

Първата работа на Гарбо е в бръснарница, но впоследствие по съвет на приятелите си кандидатства в един от големите универсални магазини в Стокхолм и е приета. Там разнася поръчки и работи в отдела за шапки. Не след дълго започва да се изявява като модел за каталога на магазина, което ѝ осигурява по-доходоносна работа като модел. През късната част на 20-те режисьор на филмови реклами за магазина избира Гарбо за модел на женско облекло. Премиерата на първата ѝ реклама е на 12 декември 1920 г. и е последвана от много други през следващата година. Така започва кариерата на Гарбо и през 1922 г. тя е забелязана от режисьора Ерик Артър Петшлер, който ѝ дава роля в късометражната си комедия „Питър скитникът”.

Първият говорещ филм, в който се снима, е „Ана Кристи“ (1930). През 1931 година играе ролята на Мата Хари. За последно се снима през 1941 година. По време на Втората световна война Грета Гарбо сътрудничи на британското разузнаване.

Гарбо не желае да споделя нищо от личния си живот, поради което не дава интервюта, не дава автографи, не посещава премиери на филми и не отговаря на писма на почитатели. Тя е бисексуална и сред любовните ѝ връзки са известни и няколко с други жени.

Гарбо прекарва последните години от живота си в почти пълна самота в Манхатън, Ню Йорк, но много пътешества в компанията на близки приятели, предимно из Западна Европа и по Средиземно море. Умира на 15 април 1990 година вследствие усложнения от пневмония.

Ето нейни интересни мисли:

"Животът би бил толкова прекрасен, ако знаехме какво да правим с него".

 "Всеки, който се усмихва постоянно, крие издръжливост, която е почти плашеща".

"В нашия свят няма място за голямата любов и за да я изпита човек трябва да заплати с живота си".

"За да покажеш достойнствата си се иска много повече ум, отколкото за да прикриеш недостатъците си".

"Не трябва да се омъжваш, за да имаш добър партньор и приятел в живота".

"Не си се представям в ролята на съпруга - ужасна дума".

"Никога не съм казвала "Искам да бъда сама". Казвала съм само "Искам да ме оставят на спокойствие", което не е едно и също нещо".

"Няма никой, който да ме иска - не мога да готвя".

"Изглежда има закон, който урежда всички наши действия, така че аз никога не правя планове".

"Аз вярвах, че съм надарена с особени сили. Опитвах се да намеря обяснение и за хладното си отношение към киното, и към заобикалящите ме мъже и жени. Намирам, че причината за това е, че цял живот съм действала въз основа на реалистични преценки".

"Иска ми се да бях свръхестествено силна, за да мога да оправям всичко, което не е наред".

"Има много неща в сърцето, които не можеш да споделиш с друг човек. Те са твои лични радости и скърби, които никога не можеш да изкажеш. Когато ги кажеш, губиш част от себе си".