Александър Грин: Думата удря понякога до смърт!

Александър Грин: Думата удря понякога до смърт!

Александър Степанович Гриневский, познат по света като Александър Грин, е известен руски писател. Писал е стихотворения, поеми, сатирични миниатюри, басни, очерци, новели, разкази, повести, романи. Но е прочут преди всичко със своята романтична проза. Роден е на днешната дата преди 140 години – през 1880 година. Думите го завладяват още в ученическа възраст, когато започва да пише стихове. Недолюбван от учителите си, защото ги осмива в мерена реч, трудно се задържа в едно и също училище. За да се препитава, работи на кораб като златотърсач, дървосекач, общ работник. Влиза няколко пъти в затвора. Но не спира да търси своя път, пътя на писател. Творчеството му е близко както до утопията, така и до жанра фентъзи, готическия роман и литературата за свръхестественото. Приживе е недооценен и забраняван, но днес Александър Грин е един от най-четените руски писатели. Той е създател на уникален художествен свят, населен с идеални герои, намерили своето щастие и осъществили своите блянове.

През 1908 г. излиза първият му сборник „Шапка-невидимка” с подзаглавие „Разкази за революционери”. През 1909 г. печата „Остров Рено”. Знаменитата си „повест-феерия” „Корабът с алените платна” пише през 1916-а.

 През 1920 г. заболява тежко от петнист тиф. Докарват го в Петроград, където за него се застъпва Максим Горки и Александър Грин получава академическа дажба и стая в „Дома на изкуствата”. През 1919 г. се жени за Нина Миронова, като двамата са заедно до края на дните му. Главна тема на неговото творчество става стълкновението между свободата и несвободата, проявило се особено ярко в романите му „Блестящият свят”, „Джеси и Моргиана” (1929) и „Път за никъде” (Дорога в никуда) (1930). В резултат на това Александър Грин постепенно е отлъчен от литературата и читателите. На 8 юли 1932 г. Александър Грин умира забравен и в самота, от хронично изтощение вследствие на рак на стомаха.

Върхът на читателската популярност на Александър Грин е достигнат след идването на Никита Хрушчов на власт. Преди това, в разгара на кампанията против „безродните космополити“, произведенията на Грин са зачеркнати от плановете на издателствата. През 60-те години на миналия век Александър Грин се превръща в най-издавания писател на руски език. Русия го считат за основоположник на руската фантастика, въпреки че неговата проза трудно се поддава на жанрова класификация.

Ето на вашето внимание някои негови мисли:

Думата удря понякога до смърт.“

 „Сега децата не играят, а се учат. Те все се учат, учат и никога не започват да живеят.“

 „Всичко, което неочаквано изменя живота ни, не е случайност. То е в самите нас и чака само външен повод за изразяване на действията си.“

 „Където слабият ненавижда, силният унищожава.“

„Ние трябва да вярваме в това, което обичаме - няма по висше доказателство за любовта. Немислимо е да поставим граница там, където завършва предчувствието и започва истинската любов.“

 „Аз разбрах една не хитра истина. Тя е в това, че можем да правим чудеса със своите ръце.“

 „Потребността за необичайното може да бъде най-силна след сън, глад и любов.“

 „Ако любовта е велика, всички трябва да мълчат.“

 „Хората са глупаво доверчиви.“

 „Всяка реклама в света се основава на три принципа: "Добро, много и даром". Ето защо може да даде лошо, малко и скъпо.“

 „Самотата е проклето нещо - ето какво може да погуби човек.“

Коментари
Екипът на Илинден Прес Ви информира, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни думи и квалификации, както и обиди на расова, етническа или верска основа. Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Илинден Прес от потребителите. Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Илинден Прес. Преди да пишете коментари, прочетете нашите правила за участие във форумите.
    Няма добавени коментари!

Още новини