Робърт Де Ниро: Талантът се изразява в изборите, които правим!

Той е сред титаните на Холивуд. Перфекционист и професионалист от най-висша класа. Робърт Антъни Де Ниро е американски актьор, режисьор, продуцент, който е роден на днешната дата през 1943 година. Носител е на две награди „Оскар” и с право е смятан за един от най-великите актьори на своето време. Известен най-вече с ролите си на гангстери, мафиотски босове и конфликтни и проблемни индивиди, той често играе роли във филми на режисьорите Мартин Скорзесе и Брайън Де Палма.

Де Ниро е известен със със своята отдаденост и отговорно отношение към ролите си: наддава приблизително 25 килограма и се научава да се боксира, за да изиграе ролята на Дожейк Ла Мота в „Разяреният бик”, изпилва си зъбите за „Нос Страх”, научава се да свири на саксофон за филма на Скорсезе – „Ню Йорк, Ню Йорк”. Де Ниро е роден в квартала Манхатън, известен в САЩ с високата концентрация на организирана престъпност, известни гангстери от миналото и контрабандисти на алкохол.

Баща му Робърт Де Ниро, Старши – художник, скулптор и поет,  както и майка му Вирджиния Адмирал, която също е художничка, са от италиански произход. Те се разделят, когато той е на 2 години. Малкият Де Ниро израства по улиците на квартала също като образите във филмите, в които той се превъплъщава. Прякорът му е „Боби Млякото“ поради бледия му цвят на кожата тогава.

По настояване на майка му, той се записва в гимназия за музика и изкуства, но на 13-годишна възраст напуска и става член на уличната банда Little Italy („Малката Италия“).

Де Ниро посещава консерваторията на известната актриса и учителка по актьорско майсторство Стела Адлер и актьорското студио на Ли Страсберг, но оспорва похватите му. На 16 години получава и първата си роля в пиесата „Мечка“ от Антон Чехов..

Де Ниро дебютира в киното през 1968 г., когато играе във филма “Приветствия”. След това играе малки и незначителни роли в много филми, докато не идва 1973 – годината, в която печели одобрението на критиците с ролята си в „Бий бавно барабана”. Дългогодишното му сътрудничество с Мартин Скорсезе започва през същата година, когато играе във филма му „Коварни улици“. Други филми на Скорсезе, в които той участва, са „Шофьар на такси“, „Разяреният бик”, „Кралят на комедията” „Добри момчета”, „Нос Страх “, „Ню Йорк, Ню Йорк” и „Казино“.

Той получава „Оскар” за най-добър актьор в „Разяреният бик” и за най-добра поддържаща мъжка роля за „Кръстникът 2”.  

Интерес представлява фактът, че Де Ниро и Марлон Брандо са единствените актьори, получили Оскар за изпълнение на ролята на един и същ човек. Де Ниро го печели за ролята си на младия Вито Корлеоне в „Кръстникът 2“, а Брандо получава почетната статуетка (въпреки че отказва да приеме наградата) за ролята си на стария Дон Вито. Де Ниро е играл в близо 90 филма и славата му се носи по целия свят.

Ето любопитни мисли на великия актьор:

Има две велики неща, които можете да научите в този живот. Първото е, никога да не предавате приятелите си, а второто – винаги дръжте устата си затворена.

Талантът се изразява в изборите, които правим.

Времето върви. Така че, каквото и да се каните да направите, направете го. Веднага. Не чакайте.

Обичам да се срещам с нови хора. Това не е заради самото запознанство; това е, защото намираш някой, който ви подхожда идеално, това е толкова велико.

Винаги казвам на актьорите, които отиват на кастинг – не се страхувайте да правите това, което ви диктуват инстинктите! Дори да не получите ролята, хората ще ви забележат.

Едно от най-хубавите неща на актьорската професия е, че ти позволява да изживееш живота на други хора, без да се налага да платиш цената за това.

Има определена комбинация от анархия и дисциплина в начина ми на работа.

Парите правят живота по-лесен. Ако имате късмета да ги притежавате, значи имате късмет.

Най-трудното нещо на славата е, че хората винаги са мили с теб.

Няма нищо по-иронично и противоречиво от самия живот.

Ще имаш време за почивка когато си мъртъв.

Има три вида хора - част от проблема, част от пейзажа и част от решението.

Мисля, че е важно да има поне няколко години на забвение, където хората се отнасят с теб като всички останали.

Ако това е правилният стол, няма да отнеме много време за да се почувстваш комфортно в него.

Важно е да не демонстрираш. Хората не се стремят да покажат чувствата си, стремят се да ги скрият.