Сенека: Беден е не този, който има малко, а този, който иска повече!

За него основното понятие в етиката е добротата. Той смята, че това трябва да е обща цел на всички индивиди, без значение на техния произход. Луций Аней Сенека живее и твори през първи век от новата ера в Римската империя. Философът и писател е убеден, че върху осъществяването на добродетелния живот не играят фактори като слава, обществено положение и други подобни. Решаващото условие за създаването на моралния човек е разумът, който трябва да господства над чувствата, страстите, нагоните и навиците. Според Сенека нищо не ни вдъхва увереност, че утре наистина ще имаме време да направим онова, което можем да направим днес, и поради това трябва да действаме сега.

Твърде млад, образованият и блестящ оратор Сенека бързо добива популярност и по време на управлението на император Калигула влиза в сената. Но една от речите му предизвиква такава завист у налудничавия император, че последният заповядва да го ликвидират. Спасява го една от императорските наложници, която убеждава императора, че Сенека е тежко болен и скоро ще умре. Обвинен в прелюбодеяние, Сенека е въдворен на остров Корсика. Там написва „Утешение към Хелвия“ - послание към майка си, и „За краткостта на живота“. Главното му и най-известно съчинение е „Нравствени писма до Луцилий“, съдържащо 124 писма, образец на римския епистоларен жанр. В него са отразени етико-философските идеи на мислителя, преживял немалко от превратностите на своето време. На проблемите на етиката са посветени още „За гнева“, „За милосърдието“, „За щастливия живот“, „За благодеянията“, „За снизхождението“ и др. Автор е на девет трагедии, сред които „Медея“, „Едип“, „Агамемнон“...В сатирата „Отиквяването на Клавдий“ обрисува иронично образа на бившия император.

По-късно е върнат в Рим, получава висша държавна длъжност и става наставник на бъдещия имперотар Нерон. Щом 16-г. му ученик застава начело на Рим, започват и неговите жестокости. В начолото философът се опитва да го оправдава, но по-късно се оттегля от императорския двор. Сенека е наклеветен за участие в заговор срещу императора и Нерон нарежда на бившия си наставник да се самоубие. И Сенека прерязва вените си на днешната дата през 65 г.

Ето някои мисли за живота на римския философ:

Ако искаш да те обичат, обичай!

Ако искаш някой да мълчи за нещо, най-напред мълчи сам.

Ако не знаеш кое е твоето пристанище, за тебе няма попътен вятър.

Ако си умен, бъди трудолюбив като пчела.

Беден е не този, който има малко, а този, който иска да има повече.

Най-мъчителна от всичко е неизвестността.

Без борба и доблестта увяхва.

Болестта измъчва тялото, а не душата.

Времето разкрива истината.

Всеки човек, който се тревожи за бъдещето, е нещастен.

Всяко излишество е порок.

Глупаво е да правиш планове за целия си живот, след като не си господар дори на утрешния ден.

Голям подвиг е да вършиш това, което трябва, а не това, което искаш.

Да живееш значи да се бориш.

Да заповядваш на себе си е най-голямата власт.

Доблестта може да се прояви винаги и навсякъде.

Златото се изпробва с огън, жената – със злато, а мъжа с жената.

Който има много, иска повече.

На лоши постъпки се учим без учител.

Надеждата е последната утеха в нещастието.

Най-доброто лекарство срещу гнева е времето.

Не е свободен този, който е роб на тялото си.

Тълпата е най-лошият съдия.