Георги Караславов: Светът си е хубав, току хората не биват!

Георги Караславов е български писател и драматург, започва да публикува през 20-те години на миналия век. Съвсем малък, когато му се налага да пасе говеда, се запознава със селския бит и начин на живот, сблъсква се с тежкия селски труд и до края остава верен на своята любов към селяните. Първата му книга е „Уличници” (1926), която пресъздава живота на децата от бедните градски покрайнини.

Има обемно и жанрово богато творчество, сред което особено много изпъкват романите „Снаха” и „Татул”. С дълбоко психологическо проникновение изобразява разрушителната частнособственическа страст и трагизма в селския живот, но разкрива социалните и политически процеси в българското село, вътрешният драматизъм на героите е дискретно отражение на драматични социални конфликти. Пише ги, когато вече е натрупал доста наблюдения от големия си житейски опит, в разцвета на творческите си сили Караславов издава през 1938 г. романа "Татул", а през 1942 г. - "Снаха". Това са крупни произведения, в които се рисуват частно собственическите отношения в българското село и тежката участ на бедните селяни.

Караславов  е главен секретар и председател на Съюза на българските писатели (1958-1962), избран за академик (1961). В годините на социализма получава различни награди – два пъти е Герой на социалистическия труд, Герой на България през 1974 г. Орден „Г. Димитров" (1959, 1964, 1974) и Димитровска награда (1950, 1959). Народен представител от I-то до VII-то Народно събрание. Заместник-председател на Президиума и член на Президиума на Народното събрание (1950—1962). Директор е на Народния театър „Иван Вазов” в София (1947—1949), главен редактор (1952—1958) на сп. „Септември". От 1958 г. е член на ЦК на БКП.

През 1925—1928 следва агрономство в Софийския университет – за организиране на студентска стачка е изключен. Продължава образованието си в Прага (1929—1930), същевременно работи като строителен работник в предградието Споржилов. Завършва агрономство в Софийския университет (1930). Участник е като доброволец във Втората световна война. Георги Караславов напуска този свят на днешната дата през 1980 година.

Предлагаме на вниманието ви неговото произведение „Майки”

В пустинята се срещнаха една камила с малкото си камилче и една камилска птица с малкото си птиче. Изгледаха се любопитно, спряха се една срещу друга и се поздравиха.

- Ти накъде? – попита камилата.

- Накъдето ми видят очите – отвърна камилската птица. – Ами ти?

- Аз ли? Търсих детето си. Избягало в оазиса, щях да си умра от страх, докато го намеря. То добре, че не е избягало много надалече... А то инак... толкова красиво същество не се е раждало втори път...

- Ох, не знам дали е по-красиво от моята рожба. Толкова кръстосвам аз пустинята, а по-красива още не съм видяла...

- Та от моето дете по-красиво ли е?- изгледа я зачудена камилата.

- Че по-красиво е, сестро, не виждаш ли? – изгледа я зачудена камилската птица.

- Е, такова самохвалство не бях виждала! – вдигна глава камилата и погледна строго.

- Аз пък и не съм сънувала, че може да има такава пристрастна майка като тебе!

- Слушай ма – сопна се камилата – че я си погледни рошавото дете на какво прилича то?

- Такава мека перушина и такава красива снага мъчно може да се срещне другаде – отвърна камилската птица и погледна презрително камилчето: - Ами я си виж и ти рожбата: стои като на мотовили, нито краката му крака, нито главата му глава. И сетне... виж каква отвратителна гърбица има.

 Тогава камилата я изгледа като трясната от почуда и посочи детето си:

- Сега разбрах колко си кривиш душата: че може ли да се намери в цялата пустиня по-красиво сложена гърбица от гърбицата на моето красиво дете, а?