Човекът е това, което му остава, след като изгуби всичко!

На днешната дата в Бяла Слатина през 1922 година е родена голямата ни писателка Блага Димитрова. Тя започва да пише още като ученичка. Заради литературните си  интереси записва да учи славянска филология в Софийския университет, а по-късно защитава докторантура в Литературния институт „Максим Горки“.

За първото си романово произведение Блага Димитрова черпи впечатления от строежите в Родопите, където тя отива след като осем години работи като редактор в списание „Септември“ (1950 – 1958). Романът „Пътуване към себе си“ се нарежда сред най-добрите ѝ творби, наред с „Отклонение“, „Страшният съд“, „Лавина“ и забранения по време на тоталитарния режим роман „Лице“. През 1987 г. участва в създаването на „Литературно-художествен кръг – 39-те„. Между 1987 и 1989 г. ѝ е забранено публикуване на творбит, заради нейните дисидентски възгледи и дейности.

За дейността си като писател Димитрова получава множество български и международни литературни награди и отличия, включително орден „Стара планина“ – първа степен. Романът ѝ „Лавина“ е филмиран през 1981 г., а през 2003 г. е издаден 1 том от нейните съчинения, като предстоят да излязат и останалите 22 тома. Пише не само проза, но и поезия, пътеписи, поредица разножанрови книги за Виетнам, критико-биографични изследвания за Багряна (съвм. с Й. Василев). Творбите й са превеждани на много езици. Блага Димитрова си отива от този свят на 2 май 2003 г. 

Представяме ви някои от нейните мисли:

"Силен е не онзи, който може да се изкатери до голяма височина, а онзи, който не допуща да се смъкне по-ниско от веднъж постигнатото".

“Благоразумието е бич за своя носител”.

"Човекът е това, което му остава, след като изгуби всичко!"

"Любовта е по-свободна от птиците, защото не се подчинява на никого, дори и на себе си".

"Не се бойте, че ще ви стъпчат – стъпканата трева се превръща в пътека".

"Няма никога да си простя, че убих един ден"!

"Защо трябва да бъдем винаги сериозни, непогрешими и скучни като пътни указатели”?

"Млади приятели от цял свят! Да освободим свободата на света – любовта"!

"Няма щастие, наготово поднесено като сладко от вишни на табличка"!

"Сама идвам и сама ще си отида".

“На човека е нужно това, което не му е нужно”! 

"Ентусиазираните често провалят работите".

"Женската усмивка има сила на удар, особено ако е придружена от ласкателство…".

 “Загиваме, спасени от най-голямата самота на земните същества — да умираш сам”.

“По-добре сам да страдаш, отколкото да станеш виновник друг да страда”.

"За недораслите ми родители моята литнала на воля любов би се стоварила като тежък удар. Как да ги превъзпитам"?

"Не се страхувай от риска, страхувай се от сигурността"!

"Непонятна ми е женската привързаност към оня мъж, който ги подкрепя и закриля. То е все едно да обичаш дърво, на което можеш да се облегнеш".