Унамуно: Любовта е дете на илюзията и майка на разочарованието

Мигел де Унамуно е испански философ и писател, един от най-големите умове в страната си от края на 19 и началото на 20 век. Съществува или не съществува Бог? Този въпрос не подминава и Унамуно, който остава на позицията, че няма как да се отговори еднозначно, тъй като Бог и останалите свръхестествени неща завинаги остават неизвестни и непознаваеми.

Дълги години се занимава с преподавателска дейност, след като през 1884 г. завършва хуманитарни науки в Мадридския университет. После е учител по латински в родния си град. През 1891 г. става преподавател по старогръцки език и литература в Саламанкския университет, където си създава репутация на водещ класицист и през 1901 е избран за ректор.

Известен с либералните си политически възгледи, през 1924 г. е интерниран на Канарските острови, откъдето бяга във Франция и живее в изгнание до падането на режима на Мигел Примо де Ривера през 1930 г. След връщането си в Испания отново става ректор на Саламанкския университет, избиран е и за депутат. Критичен към неуредиците на републиканския режим, той първоначално подкрепя метежа на Франсиско Франко, но не след дълго влиза в конфликт с националистите и през октомври 1936 г. е поставен под домашен арест. Умира на днешната дата през 1936 година в дома си в град Саламанка.

Философията му е повлияна от рационализма и позитивизма, като редица философи – Сьорен Киркегор, Фридрих Ницше и Блез Паскал, оставят следи върху творчеството на Мигел де Унамуно. Като цяло философските концепции са близки до екзистенциализма. Унамуно застава на страната на философията на живота и отстоява проблема за смисъла на нашето съществуване като централен за философията. Мисълта му често е фрагментарна, тонът – емоционален. Основната му идея е, че човекът е раздвоен между смъртта и безсмъртието, между вярата и разума. Унамуно е католик, но се колебае между вярата и неверието. Основното според него е да вярваме, но и същевременно да се борим за вярата си, защото за нея никога няма разумни основания. Той казва: „Да вярваш значи да искаш да вярваш и да вярваш в Бог е преди всичко и над всичко да искаш да има Бог“. Унамуно е агностик, защото според него ние никога няма да бъдем сигурни в съществуването на Бог, а и това не е необходимо, защото Бог е такъв, какъвто го иска човекът.

Ето някои мисли на големия испански философ:

Да обичаш значи да изпитваш болка, и ако телата се свързват чрез насладата, душите се свързват чрез болката.

Страданието е в основата на живота и на личността, защото то е това, което ни прави хора. Разбира се, съдбата винаги има свои любимци.

Аз мисля с чувството и чувствам с мисълта.

Любовта е дете на илюзията и същевременно майка на разочарованието.

Не е трудно да се ожениш, трудно е да си женен.  

Тъжно е да не си обичан, но е още по-тъжно да не можеш да обичаш.