Майстор на мозайки вдъхнови строежа на църква край Дъбница

Андон Костов излиза от дома си в гърменското село Дъбница. Още е на прага, а погледът му веднага побягва някъде нависоко, там, където е местността Свети Архангел Михаил. Усмивка се появява на лицето му. Става му драго на душата. Защото точно там е неговата трета "рожба" - църквата "Свети Архангел Михаил". Храмът бе осветен миналата неделя, 3 септември, от Неврокопския митрополит Серафим. А този дом на християнската вяра е делото на живота на 63-годишния мъж. Защото всичко за осъществяването на тази благородна и богоугодна мисия е минало и през ръцете му, и през ума му, и през сърцето му.        

Идеята за превръщането на местността Свети Архангел Михаил в притегателен център на вярата и красотата се ражда преди 3 години. Андон Костов тогава е на пикник в района заедно със своя приятел Сиемон Чеков. Мястото е посещавано от туристи и преди, тъй като на площ от 10 декара има останки от древна римска крепост, от някогашна църква, чийто олтар и странични зидове са запазени, от стари жилищни сгради. Археолози изследват историческата находка, в която има отчасти запазен собствен водоизточник. Крепостта, църквата и жилищата са разрушени преди векове от силно земетресение.

"Докато бяхме там, дойдоха няколко групи хора, но нямаше къде да се подслонят, да поседнат, да си отдъхнат. Дотам се стигаше само по стръмна козя пътека по онова време. Със Симеон се спогледахме и решението бе взето. Да вдигнем една голяма беседка за хората, както и да съградим малък параклис. Давахме си сметка, че ще е трудно с доставката на строителните материали, но идеята ни се хареса и на нашите съселяни, с които я споделихме. Връщане назад нямаше как да има", спомня си Андон Костов, който от 30 години стопанисва хранителен магазин в село Дъбница, след като спрял да се занимава със земеделие заради многото труд за нищо. Хобито му пък е да майстори прекрасни каменни мозайки, стъклокерамика, пясъчни мозайки, твори дори икони от мозайка, доста негови творби има в много параклиси и църкви. В село Дъбница има православна църква, която също е кръстена на този светец. Вдигната е през 1938 година, като я е осветил тогавашният митрополит Борис.

Всичко с градежа на новия храм започва да се случва много бързо, защото мисията получава подкрепата на много доброволци и дарители. Багер проправя широк път до бъдещия храм, кметът на община Гърмен Феим Иса осигурява бетонирането на пътната отсечка. С много работа инициаторите осигуряват вода от водоизточник, който е на повече от 2 км от святото място. Построяват тоалетна, прекарват интернет. Започва и градежът на параклиса, който изведнъж става истинска църква - с олтар, иконостас и владишки трон. Постройката е с площ от 40 квадратни метра, куполът и кръстът са направени още миналата година. Костов споделя, че за строежа на молитвения дом много помагат приятелят му Симеон Чеков, Илия Цацев - дългогодишен директор на училището в Дъбница, Димитър Мачков. Не споменава себе си. А истината е, че той е най-големият ктитор на храма. но скромността е присъща за Андон. "На това съм научил и двете си дъщери - на труд и скромност. Радвам се на трима прекрасни внуци", казва той. И разкрива, че не друг, а първият частен детектив у нас Марин Маринов помага за направата на стенописите в храма, с него работи и Михаела Даскалова. Красивият и дървен иконостас пък е разултат от таланта на Янка Айкова и Ахмед Махмуд. 

Сбъдването на неговата мечта и на останалите християни в село Дъбница се дължи на тяхната силна вяра, голям патриотизъм и завиден ентусиазъм. Освещаването на църквата преди седмица е страхотно преживяване, което остава за цял живот. "Имаше над 1000 души, сред тях и много мюсюлмани, които също помагаха за изграждането на храма.  Искам да благодаря на толкова хора - на тези, които се трудиха доброволно, на тези, които дариха средства и строителни материали. Удовлетворен съм, защото това бе мисията на моя живот. Доказахме, че когато има добра кауза, то се намират и последователи. Сам човек няма как да направи нещо такова, съединението прави силата", казва Андон Костов, който не крие вълнението си. 

Целта е това свято място да е средище на вярата и българщината. Край храма има ароматни цветни алеи, чешма, направени са три беседки за отдих на хората. Едната от тях е оборудвана с камина, за да може и зимата да приютява миряни, които хем да отдъхнат, хем да си направят барбекю. Наскоо бе построен и специален детски кът за игра - монтирани са пързалка и люлка, скоро ще има и влакче за малчуганите. Наскоро се постави и автомитизирана поливна система за зелените площи, за да са винаги свежи и зелени. Осигурено е и видеонаблюдение с девет камери, тъй като този оазис на вярата и на красотата трябва да се пази. Новият храм е с отворени врати и всеки може да влезе, да запали свещ и да се помоли.

Разбира се, че има още довършителни дейности, за да бъде всичко завършено и такова, каквото го искат създателите на този оазис на вярата и красотата. Само преди дни Андон Костов качил 10 кубика пясък, сега се очаква доставката на тикли /б.а. - камъни за облицовка/, за да се налепят оставащите 200 квадратни метра от двора. Другата важна задача е да се постави камбана. Задължително ще се монтира и гръмоотвод, за да е безопасно за посетителите при бури и гръмотевици. Андон иска да се освети целия път до храма, който от последната къща в Дъбница до святото място, е около 800 метра. А край самия път да се направят още няколко беседки и пейки, за да могат хората да си почиват, докато стигнат до църквата "Свети Архангел Михаил".

"Искаме да е максимално удобно и комфортно за посетителите не само в храма и край него, но и по пътя до този религиозен дом. Затова не сме пестили труд и усилия, няма да ги пестим и занапред. В това влагам цялата си душа и сърце", признава Андон Костов.

И затова няма ден, в който не само погледът му стига до местността Свети Архангел Михаил. Той знае точно какво разстояние го дели от дома му до неговата трета "рожба" - 1600 метра. И го изминава ден подир ден. С усмивка, желание и удовлетворение, че делото на живота му ще остане и след него. Защото храмът ще дава вяра, надежда и любов на всеки, който влезе в него. Сега и завинаги. 

Източник: Вестник "ТЕЛЕГРАФ"