Кирил Ваклинов: Благоевград затъва, а Общината само харчи бюджетни пари!

Кирил Ваклинов: Благоевград затъва, а Общината само харчи бюджетни пари!
Кирил Ваклинов, снимка: ИлинденПрес

Кирил Ваклинов е общински съветник в Благоевград. Всички в града го познават като един от най-ревностните почитатели на ФК „Пирин”. С него разговаряме за развитието на Благоевград и защо в момента областният център на Пиринско е град със затихващи функции, в който не се случва почти нищо позитивно и оптимистично.

Хората в града ни са тъжни, затова съм тъжен и аз, споделя той

 

Г-н Ваклинов, какво се случва в Благоевград в последните месеци от гледна точка на един общински съветник?

За съжаление, не се случват кой знае какви събития в Благоевград и започваме да придобиваме  вид на твърде провинциален град. Нивото в организационно, икономическо и обществено-културно отношение  въобще не отговаря на облика на един областен град.  За това допринасят и самите жители. Много голяма част от младите, будните и интелигентни хора се преместиха да живеят и работят в София. Млади семейства, образовани и интелигентни, намират препитание в столицата. В същото време градът като население не намалява и причината за това е, че много хора от областта се заселват тук, купувайки жилища, а те определено не са живели в градска среда.

Какво следва от това?

Следва това, че виждаме половината от хората в Благоевград да не обръщат внимание на средата около себе си. Когато един човек не е свикнал тротоарът му да има плочки, той не се впечатлява от локвата пред собствената си врата. Не е ли критичен към местната власт, не изисква ли, се вижда как градът лека-полека се разрушава. Това е болна тема.  За да има  един град уредена среда, хората с градско самосъзнание трябва да изискват, да го правят по-чист и по-красив. Няма как общинска фирма или каквото и да било звено да ходи и да мете след десетки хора, които замърсяват.  Това не се отнася само за чистотата, а и за всеки един аспект от ежедневието ни.

Какви са причините Благоевград да се превръща в град със затихващи функции?

Това е най-тъжното. Една от причините е, че от 30 години Благоевград няма никаква стратегия за развитие. Нито един гражданин не може да каже какъв ще бъде градът след пет години, какъв трябва да  е обликът му. Защото стратегията определя жизнената среда. Все още градът е с така наречените смесени зони за застрояване. Това означава, че навсякъде може да се строи всичко. В жилищен квартал на практика може да се построи склад. В промишлена зона може да се построи къща. И тук идва примерът със Старо Струмско, където живеещите се оплакват, че в съседство има цехове. За съжаление, там хората се оплакват от  предприятия, които са изградени напълно законно. Ако отворим архитектурния план на Благоевград, ще видим "Смесени зони" навсякъде. Тоест, ние още не сме определили в кои зони може да има жилищно застрояване, в кои зони може да е промишлено застрояване. Единствената зона за отдих е парк „Бачиново”. Съвсем наскоро,  може би преди около година, зад заведението „Воденицата” се дадоха разрешителни за строеж, защото там не е парк „Бачиново”, а  землище на село Дъбрава. Това е една хитрост, едно заобикаляне на закона. Нямам нищо против частната инициатива, но  се прави едно заобикаляне на закона. Там вероятно ще се построят едни много скъпи апартаменти и сгради, разрушавайки парковата среда. Всичко това, събрано накуп и съчетано с  икономически регрес  (за последните 25 години са закрити 22 предприятия), води до обедняване, до отчаяние, до нарушена градска  среда и до това, което вече казахме - град със затихващи функции.

Какви са полезните ходове?

Смятам, че е нужно внимателно преразглеждане на Общия устройствен план, който да е непроменим в  зоните за отдих, тоест да не допуска абсолютно никакво застрояване. Такива са  парковете  „Бачиново” и „Розариума”, новият парк, който има данните да се превърне в образец на парк по западен модел.  Свидетели сме на десетки случаи на  максимална плътност, височина, липса на места за паркиране, как са „изяждани” тротоари, можем ясно да го видим и при новите кооперации срещу Трето ОУ. Можем да го видим навсякъде. Общината е трябвало да откупи 50 см за тротоар и не го е направила. Инвеститорът си отива на граница, слага си оградата и почва да строи. Няма как градът да се развива, ако няма план за развитие. Накъде ще се развива, като не му даваме опция - полето до Покровник се застрои, полето до село Изгрев се застрои, новият квартал на Баларбаши, пътят за с. Изгрев. Виждаме къде хората си преотреждат земя и строят.  И в тези квартали при новите постройки няма асфалт, тротоари и изобщо не се знае дали ще има в обозримо бъдеще. И ще възникнат следващите проблеми -  кога Общината  ще  асфалтира улицата, кога ще има тротоар, улично осветление, кофи за боклук.

Най-редно би било, ако не можем да поправим сегашното състояние на града, да построим новите му квартали както трябва т.е. да се проектират още отсега. Аз предлагам да се помисли по идеята цялата територия от Баларбаши в посока село Рилци да се проектира спрямо всички съвременни нужди и условия за урбанизирана градска среда. И къде е гражданското общество? Може би хората не са виновни, защото те са ангажирани с това как да оцелеят до края на месеца...

Хората трябва да бъдат информирани какви са инвестиционните намерения на бизнеса в града и да имат активна гражданска позиция. Общината трябва да постави нерушими граници по отношение на паркове, градинки, улици, тротоари, вътрешноблокови пространства, някои от които също започнаха да се застрояват. Това също е ненормално.

Очакванията бяха, че ще бъдете сред най-активните светници, това обаче не се случи и станахте част от масата в ОбС? Защо, след като винаги имате мнение и непрекъснато се борите за някакви каузи? Сега безсилен ли сте?

Годините ме научиха, че крайната опозиция не гради, а пречи на развитието. В такава позиция човек не е полезен нито на себе си, нито на обществото. За да се свърши качествено работа, трябва да си с хората, а не против тях. Винаги заставам на страната на справедливостта и правя всичко по силите си, за да я отстоявам . Аз съм присъствал на много срещи между  граждани и местна власт. Често се случва хората да не познават закона, имат разнопосочни желания и в крайна сметка стават жертва на отговор, който е достатъчно лъжлив, за да мине време и нищо да не се промени. Един от преките проблеми на града е замърсяването на въздуха. Бях на срещата на кмета с протестиращите. Всичко, което се говори за битовите комини, за горене на вългища, за ТЕЦ-а е вярно, но в основна степен всъщност праха е основният замърсител.  В Благоевград не съм видял някой строител да мие гумите на камионите си, които излизат от строителния обект. Тук приключваме с ролята на Общината. След като тя не може да наложи акт на всяка фирма, която е допуснала камионите ѝ да се придвижват с неизмити гуми, значи нещо не е наред. В други държави съществува практика, според която всеки път, когато се събира боклукът, се мие и улицата. Ние организираме кампании по измиване на улиците един или два пъти годишно. Това е все едно да организираш кампания хората да се къпят един път в месеца.

Каруците продължават да препускат из града. Няма ли решение и този проблем?

Те нямат никакво законно основание да се движат по улиците на града, но виждаме как го правят напълно свободно, необезпокоявани от никого. Събират всякакъв вид боклуци, замърсяват улиците с изпражнения и това продължи дори и в условията на карантина. Всякакви противоепидемични мерки отиват по дяволите, ако един или десет човека бъркат в кофите за боклук, които всички знаем са основен източник на зарази. Няма отношение на местната власт към този проблем. Няма съставенен акт, няма отнета каруца или кон. Какво ще се случи с всеки от нас, ако си караме колата без регистрационни номера? Дали санкциониращият орган ще ни подмине? Не, няма. Ето това е фрапиращ пример за дискриминация към обществото - на едно малцинство му е позволено да не спазва закона.

В каква посока може да се развива Благоевград?

Благоевград може да бъде университетски център със своите два университета. Вместо да мислим и да действаме в посока да се появи трети, на нас ни липсва каквато и да е било визия какво да правим със сега съществуващите. Оставени са да се справят сами. Периодично излиза в публичното пространство: „Ние сме университетски град” и толкова. Какво обаче е направила Община Благоевград  за своите университети?

Бездомните кучета стават все повече. Това също бе проблем, който кметът обеща да реши?

Това е огромен проблем. Никой не се заема с него и никой не желае да го разреши. Имаме общински приют, който събира 30 кучета. В момента на територията на община Благоевград има между 700 и 900 бездомни кучета. Как приют с капацитет 30 животни може да се справи с тези стотици кучета.? Отговорът е елементарен - никак. Решението трябва да се търси в промяна на закона, подобно на другите европейски държави. Вариант е да увеличим капацитета на приюта за кучета на 200 бройки. Ние сме много либерални - взимаме кучето, обезпаразитяваме го, кастрираме го, маркираме го и го пускаме на същото място, където е намерено. Гражданите трябва да знаят, че бездомните кучета почти не се възпроизвеждат. Те са изхвърлени от собствениците си.  Да изхвърлиш куче или да защитаваш версията, че трябва да бъде на свобода е дълбоко нехуманно отношение. Това означава да обречеш животното на постоянна мъка да оцелява, да търси храна и подслон. Не приемам тезата, че може да има бездомни кучета.  Нито едно куче не трябва да е безстопанствено.

Благоевград защо не може да случи на успешен кмет?

Всяка една политическа местна власт е продукт на хората, които живеят в съответното населено място. Когато говорим за местна власт, всички ние в съвета представляваме определен вид хора и много лесно всеки един, който влезе на заседание на Общинския съвет, може да направи извод кои среди сред населението са излъчили съответния представитеи и кои - друг представител. Същата е картината и с парламента. Ситуацията, която е в момента, отразява изключително точно българското общество като изискване от гласоподавателите към избраните. След като такова изискване липсва, избраните си правят каквото си искат. Защо? Защото няма критична маса хора, изискващи промяна, няма проверки, няма наказания. Ние се чудим кога политик ще влезе в затвора. В следващия момент има усещане, че няма справедливост и да, твърдя го - няма справедливост у нас, но причината са и тези гласоподаватели, които било срещу услуга, срещу обещание или пари, гласуват за съответния представител на местната или националната власт. Така че това представлява и Общинският съвет в Благоевград, той е абсолютно точен разрез на  обществото ни. Това е още един от доводите ми, в които се удря моето отчаяние. Защото все пак в Общинския съвет ти трябва да коментираш и да говориш с колеги. И аз не съм експерт по всичко, но  хората много бързо губят интерес, когато почне да се говори за по-сложни въпроси . От самото начало непрекъснато повдигам въпроса за каруците и за кучетата.  С питания към мен се обръщат граждани едва, когато възникне конкретен проблем, например дете е ухапано от бездомно куче,  но когато трябва да се разгледа този въпрос професионално, от институциите отговорни за това - гражданите губят интерес.

Коментарът ви за настоящето управление на Общината?

Има положителни неща, които са се случили, има и неща, които не са се случили. Има усещане за пасивност от страна на общинското ръководство. Това, което, може би, ще изиграе шега в контекста на един нови избори е, че  хората не обичат мудни  управляващи.  Трябва да се работи по програма, по стратегия, по дългосрочни цели. Каква дългосрочна цел си е поставила Община Благоевград за привличане на инвеститори. Приели сме няколко безжизнени документа, че ние насърчаваме инвеститори Клас А. Отдавна съм повдигнал въпроса за създаване на общински предприятия с производствена цел. Не можеш да приемаш функциите на Общината само като социални или като едно  звено, което да харчи само бюджетни пари.

Хората в града са отчаяни, не виждат перспектива тук. Вашето мнение за това? 

Обективно погледнато в момента, в който дойде на власт Румен Томов, първата задача на националната  власт беше да отреже парите за Благоевград. Нашият град пострада с 12 милиона лева, те бяха отрязани от бюджета на града. Почти с такава сума беше увеличен бюджетът на Симитли, който е най-голямият в историята им - 35 милиона лева. В момента бюджетът на областния център е 72 милиона лева. Един кмет е длъжен като стопанин на града да има диалог с властта или в конкретния случай с министъра на финансите. Да, неприятно е, че трябва да се молиш, защото всички кметове всъщност са поставени на колене пред икономическото и финансовото министерство. Това е абсолютен факт. Министърът буквално с една ръка може да разпредели милиони на една или друга община. Когато не умееш да осигуриш необходимия финансов ресурс на общината, се стига до изявления от типа на „тази година е нулева”.  Имахме 4,5 млн. лв. за 2019 година за Инвестиционна програма - за нови улици, пътища, паркове. Тази година тази сума е нула.

Задават се извънредни кметски избори. Прогнозите са за ожесточен вот. Вашата прогноза каква е? 

Като всички избори и тези ще бъдат ожесточени. Мен ме притеснява това, че кандидатите за кмет ще представят серия от обещания, но на парче - тая градинка ще я оправим, тук ще ви направим улица или беседка. Но реално погледнато, кандидатите за кмет не участват с управленски програми. Те не предлагат с програми за управление на града, които, ако използваме западния модел, са разделени на икономически план, обществено-културен план, образователен план, социален план. Това са различни ресори на едно управление.

Ще участвате ли в тези избори?

При всички положения ще участвам, защото имам право на глас. Щом като имам право да гласувам, значи ще участвам.

За какъв кмет ще гласувате?

За този, който най-много се доближава да нашата идея за стратегия, план и визия за развитието на града. Политиката е изкуство на компромиса. Ако един човек тръгне да се занимава с кметуване, трябва да е компромисна фигура. Той трябва да лавира между обещанията и възможностите.

Тъжно интервю се получи, няма ли оптимизъм?

Усещам ритъма на сърцата на хората, които живеят в този град. Те са тъжни. Ако хората са оптимисти и аз ще съм оптимист.

Партиите силни ли са?

Партиите в Благоевград са слаби. Ако разгледате внимателно Общински Съвет ще забележите, че чисто партийните съветници са около 17-18 души от 41-членен съвет. БСП, която има претенциите да е 100-годишна партия, неслучайно казвам претенции, защото, ако се отрече от комунистическото минало, би трябвало да е на 30 години. Тази партия всъщност подкрепя независим кандидат за кмет Румен Томов. Инициативен комитет издигна Румен Томов и той, вече издигнат, беше предложен на БСП. След като не може да излъчи собствен кандидат, значи е слаба партия. При ГЕРБ предишният кандидат Атанас Камбитов след два мандата се провали на местните избори, но за това вина носи и  ГЕРБ, която не работеше за собствения си кандидат. Сега се коментира, че кандидатът трябва да бъде незвисим. Това не е поведение на силна партия.

Коментари

    Няма добавени коментари!

Напиши коментар:

Въведете кода от картинката!

Още новини