Кметът на Берово Драги Наджински: Политиците да отворят ГКПП-Клепало, а не да разделят два братски народа

Драги Наджински е кмет на община Берово, която е съседна на нашата община Струмяни. И двете населени места са разположени в полите на Малешевската планина. Повече от 30 години управниците на дветеобщини  настояват да се отвори границата и да се изгради ГКПП-Клепало. Преди дни Драги Наджински бе сред официалните гости на колегата си от Струмяни Емил Илиев на празника на нашата община.  И двамата бяха категорични, че отварянето на граничния пункт ще съживи икономически и чисто демографски населените места от двете страни на браздата. Управниците са единодушни, че за реализирането на дългоочаквания проект е въпрос на политическа воля от страна на македонските и българските държавници.

Господин Наджински, защо е толкова важно отварянето на границата и на ГКПП-Клепало?

Този проект е важен за целия регион. ГКПП-Клепало е жизнено необходим за двата братски народа, които са разделени от една политическа и административна граница. Не може да има бариера, която да разделя два братски народа, които са на разстояние 42 км един от друг.  Ние тук имаме роднини, жителите на Струмяни и Сандански пък имат роднини в Македония. И ако сирийците и афганистанците изминават хиляди километри, за да дойдат в Европа, преминавайки всички граници, то защо два братски народа трябва да бъдат разделени от гранична бразда?

Кметът на Струмяни Емил Илиев смята, че в България липсва достатъчно политическа воля за реализирането на проекта. В Македония как стоят нещата?

Този въпрос периодично се поставя и пред управниците в Македония. Смятам, че проектът трябва да бъде сред приоритетите и на двете държави. Но най-голямото желание за отваряне на границата между двете държави имат хората и от двете страни. Все пак да не забравяме, че политиците се избират именно от обикновените хора. И ако те забравят за желанието на своите избиратели, то хората никога не забравят. Трябва да се намери политическо решение и воля за изграждането на ГКПП-Клепало, за да може роднините и братята от двете страни на границата да си ходят на гости всеки ден.

От македонска страна има изградена сграда за бъдещия граничен пункт. В какво състояние е тя?

Граничнният пункт е изграден през 1992 година и от тогава стои и чака да заработи. За съжаление времето си казва думата и сградата лека полека се руши. Същото важи и за пътя до пункта, който също е изграден, но не е приет официално от техническа комисия. Но и шосето вече се руши и пропада.

Бъдещият граничен пункт е важен не само от икономическа гледан точка, но и в чисто демографски план, защото селата в община Струмяни се обезлюдяват.

Така е. Регионът вече се обезлюдява. Има села с малко жители. Нивите и пасищата пустеят. А в същото време това е екологично чист район, в който може да се произвежда био земеделие. Нали европейците търсят точно такава храна. Вместо хората да се върнат от градовете по родните си села и да произвеждат био продукти, сега селата се обезлюдяват. Това същото се случва и от другата страна на границата. Община Берово се обезлюдява, искаме да развиваме туризъм – селски, планински, но как да стане това, ако селата ни останат без хора.