Отец Георги: Чистата вяра ни прави по-добри и силни, нека милосърдието и смирението са винаги с нас!

Отец Георги Кацаров е младият духовен водач на благоевградското село Рилци. Там служи в църквата „Свети пророк Илия“ вече над 4 години. Той е свещеникът, който води службите и в храма на село Покровник. Благ, винаги усмихнат и готов да изслуша, да напътства и да утеши всеки. Отец Георги е в храма, над него е Бог, а до него са миряните. С божия служител говорим в навечерието на светлия християнски празник за тайнството на Рождество Христово, за вярата, за Бог, за хората.

Отец Георги, в навечерието на Рождество Христово сме. Как Вие посрещате този светъл християнски празник?

За мен Рождество Христово е много мистичен празник. Вярвам, че е така и за всички християни. Защото раждането на едно дете променя историята. Това е Божият син, който се ражда в ясли. Кои са първите, научили за раждането на Иисус? Това са овчарите – обикновени и отрудени хора, които са с добри и чисти души. Те са пастири. Ангелите в небето и изгрялата звезда провъзгласят, че Божият син е дошъл за всички, но най-вече за тези, които искрено вярват в Него – и за обикновените хора, и за тези, които имат власт и пари. Този празник ни кара да се замислим, че Христос се ражда заради всички ни. Необикновената нощ на Бъдни вечер срещу Рождество Христово събира семействата край трапезата, отрупана с постни гозби, за да си простят, да разберат точно в този миг, че трябва да са добри, да са заедно, да са обединени, да се обичат, тъй като Бог е любов.

Какво трябва да знаят миряните за този празничен ден?

Най-важното е да знаят, че е необходимо да са с чиста вяра. Познавам хора, които правят пищни трапези на Бъдни вечер, не постят, за тях е по-важно да снимат трапезите си и да пуснат снимките в социалните мрежи. Но после, когато имат тежък момент в житейския си път, застават най-отпред в църквите и търсят Божията помощ. Затова в такива дни е най-добре да се смирим, за да усетим онзи Божи дух, който ни прави добри християни. Нека по-възрастните учат децата и внуците си какво се прави на Бъдни вечер, как се празнува Рождество Христово, а и не само този празник, но и всички останали големи християнски празници. За да има приемственост.

Прави ли ни вярата по-добри и по-силни?

Вярата ни прави по-добри и по-силни, когато е искрена и чиста. Необходимо е да сме чисти по сърце и по дела. Да са отворени обятията ни за чуждата нужда и болка. Да не търсим първите места, почитта, наградите. Защото има риск да изпаднем в гордост и прелест. Гордостта , тщеславието и прелестта са грях. Това се случва, когато слагаш себе си над всички, не чуваш чуждото мнение. Изпаднеш ли в прелест към себе си, това е пагубно да всяка душа - не можеш да чуеш и видиш истината. И стигаш дотам, че правиш лошо, а си мислиш, че е добро. Нека сме смирени, а не да се хвалим и да изпадаме във възторг от самите себе си.

Увеличава ли се вярата в трудни времена - ковид пандемия, войни?

Прави ми впечатление, че след ковид пандемията има отчуждение сред хората. Все по-рядко се събират с роднини, с близки, с приятели. Сякаш свикнахме да живеем като властелини на времето – все чакаме да ни се даде нещо, искаме ние да определяме правилата в света и природата. Оплакваме се от най-малкото, мрънкаме, не си помагаме. Трудолюбието изчезва. В трудните времена се раждат силни хора. Вярата трябва да е у нас винаги, а не само в трудни моменти да ни крепи и да ни дава силата да продължим. Бог не ни задължава да вярваме в него насила. Всеки има свободната воля - да пости ли, да ходи ли на църква, да прави ли добро, да прощава ли, да обича ли.

Защо говорим за милосърдието и смирението предимно по празници?

Хората сякаш свързват милосърдието, смирението и благотворителността само с Рождество Христово. А през останалото време от годината нямат това усещане. А то е нужно да е наше ежедневие. Да се подава ръка на падналия, да се помага на ближния в нужда, да се прощава на грешника по всяко време. По Коледа има много благотворителни инициативи, някои от тях са твърде показни. Някои гледат да се ударят в гърдите и да се похвалят с благородно дело. Но преди Рождество Христово и след него не се сещат за болните деца, за бедните хора, за възрастните пенсионери. Не бива да се търсят сензации, а чистосърдечно да се твори добро. Не е лошо да се показва доброто, за да е пример за другите, но не и да се бие силно тъпанът. Понякога се злоупотребява с това милосърдие – прави се, за да се харесаме на останалите. Загрижеността един за друг трябва да е в съзнанието ни непрекъснато.

Отец Георги, кое е Вашето пожелание за Рождество Христово към хората в община Благоевград и към всички българи?

За Рождество Христово и за Нова година пожелавам на всички да имат чиста и искрена вяра, здраве и нека доброто между хората да се множи. Амин!