Атанас Уков: Срамно е да няма спасителен хеликоптер в страната! Човешкият живот е над всичко и ние рискуваме нашия, за да помогнем

Атанас Уков: Срамно е да няма спасителен хеликоптер в страната! Човешкият живот е над всичко и ние рискуваме нашия, за да помогнем
Атанас Уков

Атанас Уков участва със свои колеги в тежката и рискована акция в Пирин планина за свалянето на телата на двамата загинали туристи - на 70-годишен мъж от София и на 55-годишен сръбски гражданин. Планинският спасител е на щат в ПСС-Банско. 35-годишният банскалия вече 12 години е на своя пост в Пирин планина, участвал е в стотици спасителни акции. Водач е на спасително куче, има зад гърба си и множество акции по въздуха с хеликоптер. С него разговаряме за предизвикателствата пред него и колегите му, за риска да спасяват човешки живот в тежки условия, за проблемите пред спасителните служби, за липсата на спасителен хеликоптер и на адекватна подкрепа от страна на държавата.   

Г-н Уков, проведохте една от най-тъжните си спасителни акции. Свалихте телата на двамата загинали туристи под връх Вихрен. Защо се е стигнало до тези трагични инциденти?

-Факт е подценяването на ситуацията в планината от страна на туристите. Хубавото време и малкото сняг в ниската част на планината подлъгват хората. Те тръгват във високата част на Пирин, където планината е сурова и опасна - има сняг и ледени полета. Там едно подхлъзване може да доведе до фатални последици. Не се спазват някои от основните правила за движение. Сам човек няма как да се осигурява и да гарантира своята безопасност. Става въпрос за използване на лични предпазни средства, осигуровка и движение в свръзка. Защото там подхлъзнеш ли се, загиваш. Затова е важно туристите да са с котки, пикел, каска, въже и да знаят как се използват. Да се движат с котки и пикел, да имат осигуровка по този маршрут. Крайно неприятно е за нас да участваме в акции, в които няма шанс да помогнем. Но не бива да се поддаваме на емоциите, нужно е да сме адекватни.

Имаше ли риск и за вашия живот в тази тежка и сложна акция?

-Във високачата част на планината винаги има риск. Когато край теб има скали и лед, няма как да няма и риск. Теренът бе много труден. Намирахме се в средата на западния склон на връх Вихрен. Над нас - скали и ледени полета, под нас - непроходими улеи, обрасли с клек и завършващи с водопади. Сигналът за изчезналия турист от София получихме на 27 декември. Веднага изготвихме авариен план. На следващия ден две групи започнахме да търсим, но търсехме игла в копа сено, защото нямахме никакви ориентири. Влоши се времето и спрхме акцията. В следващите два дни продължихм обходът на раойна. Облетяхме местата за претърсване и с дронове. При едно от облитанията забелязахме на северозападния ръб на връх Вихрен забита щека. Това ни насочи към улеите под нея. Следващите два дни направихме видеоанализ, продължихме да събираме информация. Започна да ни се изяснява картината. Но пак не бяхме 100% сигурни, че човекът е там. На видеото от дрона видяхме човешки силует и на 2-ри януари организирахме мащабна акция. Заради опасността за нас, спасителите, поискахме да се осигури хеликоптер. Целта ни бе да минимализираме риска за участниците в акцията, които бяха между 40 и 50 души. Около 10:00 часа стигнахме до тялото с колеги от ПСС-Банско. Но останахме шокирани, защото наблизо открихме още един труп, който не бе заснет от дрона, тук искам да благодаря на млад мъж от София – Димитър Пашков, който доброволно ни помогна с личния си дрон при облитанията на района. След множество опити да убедим институциите да осигурят хеликоптер, най-сетне такава машина излетя и стигна до района. Прелетя над нас и се прибра въпреки отличното време за летене. Не знаем какви са причините за връщането на хеликоптера. Тогава поискахме помощ от всички отряди в региона. Вече идваше подкрепление от Сандански и Разлог. Нужни бяха два транспорта за свалянето на двете тела. Това означаваше едно - още хора и съоръжения. Дойдоха спасители от Благоевград, Кюстендил и София. Положихме нечовешки усилия, защото всичко започна в 06:00 часа сутринта, а приключи почти в полунощ, това са 17-18 часа. Това бе истинско изпитание и за психиката ни, и за физиката ни. За съжаление двамата туристи не са имали никакъв шанс, починали са от тежките си травми, тъй като са се търкаляли 400-500 метра надолу по улея. Искам да подчертая, че планинското спасяване е комплексна дейност, екипна работа, в която всички действаме като един сплотен и уверен в себе си отбор.

Какви са опасностите в Пирин планина в момента и кои са съветите ви към планинарите?

-Планината винаги е опасна през зимата. Въпреки малкото сняг рискове има. Необходимо е туристите да са много внимателни. Да не подценяват планината и да не надценяват своите възможности. Много важна е добрата екипировка, другото е да не са сами. Почти във всички акции издирваме хора, които са тръгнали сами в гората. В такива случаи, когато има тежки наранявания, нма кой да подаде сигнал навреме, да окаже помощ на пострадалия. Нека хората следят проггнозата за времето, да съобразят своите възможности с маршрута, който са решили да изминат. Да имат заредени мобилни телефони, както и приложението на ПСС за локация. Да си направят планинска застраховка.

Как трябва да се действа при инциденти в планината?

-Първото нещо е пострадалият да се свърже с планинската спасителна служба, да изпълнява указанията на спасителите. Да чуе внимателно съветите на експертите. Но по-важно е да се действа превантивно, за да няма драми в планината. Нека да слушат съветите ни, преди да тръгнат на тежки преходи във високата част на Пирин. По този начн ще успеем да минимализираме тези инциденти.

Разполагат ли спасителните отряди с необходимата техника за реакции при инциденти в гората?

-Като цяла имаме съвременна техника, разполагаме с моторни шейни, с модерна екипировка, със спасителни кучета. Но има какво да се желае. Нуждаем се от съвременен дрон, който да е лек и лесно да се изнася във високата част на планината. Държавната субсидия е крайно недостатъчна, за да обезпечи дейността ни. Трябва да се подмени автомобилният ни парк, някои от моторните шейни са стари. Само с модерно оборудване можем да сме адекватни и да вършим нормално своята работа.

Докога в България няма да има спасителна летателна техника?

-Аз и колегите ми няма как да отговорим на този въпрос. Отговорът го дължат други институции, от които зависи решението на проблема. Ако зависи от нас, отдавна да има спасителни хеликоптери в страната. Чрез медиите от години отправяме непрекъснато призиви. Уморихме се вече! Глас в пустиня, няма кой да ни чуе! Единствената държава сме в Европейския съюз, която няма спасителен хеликоптер. Това е срамно! Идват чужди туристи, претърпяват някакъв инцидент в планината и ние отиваме да ги спасим. Те ни казват, че имат застраховка за хеликоптер, а ние им казваме, че такова чудо в България няма. Потъваме в земята от срам, когато му обясняваме, че ще го носим много часове на ръце през тежък терен и на практика рискът и за него, и за нас продължава. Преди няколко десетилетия вдигането на хеликоптер за пострадал в планината е ставало лесно. Имало е и летателни машини, и достатъчно обучени пилоти, дори са се провеждали съвместни курсове в ПСС. Нашата служба е имала механизъм и за обучение, и за достъп до въздушо спасяване, било е практика да се правят спасителни акции по въздуха. Сега няма такива обучения, тъй като няма хеликоптер. Вместо да вървим напред, ние затъваме. Хората умират при инциденти в планината, а тези, от които зависи решението на този проблем, това сякаш не ги интересува. Става дума за човешки живот.  

Усещате ли подкрепата на държавата?

-Не усещаме подкрепата на държавата – нито в законовите разпоредби, нито пък във финансово отношение. За акцията със свалянето на двете тела потърсихме помощ от наши колеги от региона. Но в същия ден имаше голям трафик от автомобили. Но техните коли не са със специален режим на придвижване и се озоваха задръстени в „тапа”. А става въпрос за една синя лампа, защото това са спасителни коли. В цяла Европа те са със специален режим на движение, а у нас - не. Автомобилът на планинските спасители и линейката са едно и също нещо - и едните, и другите помагат за спасяването на човешки живот. Но нас и за това нещо никой не ни обръща внимание.

Не е ли време за приемането на закон за доброволчеството?

-Такъв закон ни липсва много. Защото спасители не могат да се включат в акции, защото са на работа. Ако си тръгнат, рискуват да бъдат уволнени за „самоотлъчка”, което е безумие. Да отидеш да спасиш някого и резултатът за теб да е уволнение. Това трябва да се урегулира. Държавата в другите страни с е погрижила за този проблем. При спасителна акция работодателят освобождава работника. Понеже човешкият живот е над всичко! А ние сме призвани да правим точно това - да спасяваме човешки живот. И не бива да има никакви пречки да изпълняваме тази своя мисия.     

Източник: Вестник "ТЕЛЕГРАФ"

Заглавието е на "Илинден Прес"  

                                         Атанас Уков (1)    

                                                     

Коментари

    Няма добавени коментари!

Напиши коментар:

Въведете кода от картинката!

Още новини