Красимир Герчев: Децентрализация и справедливо финансиране ще направи общините по-успешни и по-независими!

Не трябва да разчитаме на подаяния от централната власт, време е държавата да се обърне с лице към общините, категоричен е кметът на община Разлог - Красимир Герчев

Общините са изправени пред куп предизвикателства в последните 2 години. За първи път местната власт работи в условия на пандемия от коронавирус. Това изисква решителност, смели действия от кметовете, но и води до повече разходи за всяка една общинска хазна. Цените на стоки и услуги се увеличават непрекъснато от месеци насам и този факт също „бърка” в разходната част на общините. За намирането на решения на всички тези въпроси, проблеми, предизвикателства, както и за новите възможности пред местната власт разговаряме с кмета на община Разлог – Красимир Герчев, който е на поста от края на 2009 година и е сред най-опитните управници в Пиринския край.

Г-н Герчев, все по-трудно става на общините в България сами да се справят. Зависимостта им от централната власт се засилва. Защо толкова години така и не се случи децентрализацията?

Децентрализацията е болна тема за общините в страната. Говори се много по този въпрос, но не се прави почти нищо, за да стане на практика. Общините имат потенциал и възможност да управляват добре, но без децентрализация няма как да има истинска регионална политика – да се работи по места, да се променят градовете и селата по-бързо и по-адекватно към по-добро. Ще посоча един пример в тази посока. Преди време ни дадоха да управляваме минералните извори. Докато държавата се грижеше за тях, имаше само три разрешителни за ползване на тази живителна течност в нашата община. Сега вече тези разрешителни са близо 70, туризмът в село Баня се развива успешно. Работим в диалог с местните хора там, с хотелиерите, с бизнеса. И резултатите са налице. Но този дебат за децентрализацията е много тежък. Дано новото правителство започне да работи за това. Защото ще ни помогне много, за да се справим с предизвикателствата на времето, с динамичните промени, които са от днес за утре. Затова трябва да сме гъвкави и финансово стабилни, за да успеем. Сега местната власт страда от недостатъчно финансиране.

В последните месеци голям проблем е и шоковото поскъпване на стоки и услуги. Правителството се опитва да компенсира бизнеса и гражданите. Нямат ли обаче нужда и общините от подкрепа в тази ситуация?

Поскъпването е факт, погледът на държавата е обърнат към фирмите, към гражданите. И това е добре. Защото те имат нужда от помощ. Но нас пита ли ни някой как покриваме тези разходи при тези нови цени?! Какво ни струва да са осветени улиците в различните населени места? Сградите на Общинските администрации са големи, генерират разходи за осветление и отопление. Ами детските градини, ами училищата? За да си платим тока, ще се лишим от асфалтирането на една улица. По-правилно е да се каже, че ще лишим наши жители от възможността да ходят по асфалтирана улица.  

Вариант ли е да вдигнете данъците, за да оцелеете?

Аз съм категорично против този вариант за излизане от това положение. Да вдигаме данъците на хората в тази криза е неуместно. Няма как да го направим, ще взривим обществения мир. Междувременно всички цени хвърчат нагоре – ток, природен газ, стоки от първа неоходимост, услуги. Спасението към този момент е да получат компенсации и общините, за да могат да посрещнат разходите си и да имат нормална дейност в полза на хората. Защото сега почти всичко отива в централната власт – акцизи, данъци. Необходимо е да се преразпределя справедливо финансовият ресурс. Тогава ще има глътка въздух и за общините.

Наскоро видях справка, че  в страната ни едва 4% от данъците остават в общините, а в някои европейски държави този процент стига до 40. От години искате повече данъци да остават в местната власт, защо не ви чуват управляващите?

Общините вече две години са на първа линия и в битката срещу коронавируса. Не е въпросът да чакаме винаги от държавата. Време е да има повече приходи в общините. От години се говори за това по-голяма част от данъците да остават в местната власт, за да може тя да планира, проектира и изпълнява различни обекти и услуги за своите жители.

Тежко е положението и с общинските болници. И там от години не се решават проблемите, работи се на парче. Какъв е изходът?

Да, това е точно така. Време е да се помисли и за общинските болници. Там също е много тежко. Нашата болница е стълб на здравеопазването. Но това здравеопазване грижа ли е, или е търговия? Да бъдат ли търговски дружества здравните заведения? Защо цените на клиничните пътеки са едни в общинските болници и други - в университетските болници? Все важни въпроси. Това не е справедливо. Никой не ни е питал нас дали искаме болницата в Разлог да е общинска. Наша собственост е сградата. Опитваме се да подкрепяме дейността на болницата, правим ремонти всяка година, но това е за сметка на други важни за решаване проблеми – улици по селата тънат в кал, но пари няма за ремонтирането им.  

Директорът на болницата ми каза преди дни, че преди е плащал 13 000 лева на месец за ток, а сега сметката е 36 000 лева. Как да се справим с това? Да светят по-малко лампи, да работят по-малко апарати, да пускаме по-малко отопление през зимата на болните ли? Време е за смели решения в областта на здравеопазването.       

Много кметове се оплакват и от друго – възлагат им се все повече дейности от държавата, за които обаче няма осигурено държавно финансиране...

Това също е в тежест на общините. Ангажирането им с все повече дейности, за които няма гарантирано финансиране. Всичко е за сметка на местната власт. Услугата „Личен асистент” се администрира от общините, при нас потребителите се увеличават, на наш гръб е и този ангажимент. Има и друг казус, свързан с нашата дейност. Това са проведените големи обществени поръчки през миналата година. Те в момента са в процес на изпълнение. Нямаме правомощия да променяме цените по тези договори, нужни са законови промени в тази посока. Защото сега цените на много материали са много по-високи в сравнение с миналата година, когато са подписани договорите. Асфалтът е на съвсем друга цена в момента. Имаме договор за 4 години с фирма за снегопочистване, но разходите й при настоящите цени са много по-високи. Нафтата е била под два лева за литър, сега е по-скъпа. Нито можем да прекратим договора, защото ще останем без снегопочистване, нито можем да го променим, тъй като ще ни подгонят контролните органи. Има и друг риск – фирми да фалират или да се откажат от изпълнение на договорите заради повишаването на цените. Тогава няма да има кой да чисти снега през зимата.

Преди години имаше предложение 1/5 от данък общ доход автоматично да влиза в общините по постоянен адрес на платеца. Това щеше да осигури собствени данъчни приходи и на общините. Какво е решението за недостига на финансиране на Общините?

Ще започна отговора си с един пример. Общините получаваме субсидии за капиталови разходи от централния бюджет. За община Разлог са 560 000 лева, тази сума не е пипана от години. Трябва цлевата субсидия за капиталови разходи да се увеличи. Сега често с Постановление на Министерски съвет се отпускат пари на тази или онази община. Община Разлог също е получавала такива пари. Но това раздаване на средства няма принципи. Нека се обърне внимание на по-малките общини с население до 50 000 души. Да се смени подходът. Да не разчитаме на подаяния под формата на Постановления на Министерски съвет. А да знае всеки общински кмет каква субсидия ще получи за следващата година. Държавата да регламентира завишените капиталови разходи. Да сме наясно целево какви пари ще имаме, за да има предвидимост, да сме наясно с какви средства ще разполагаме и как с тях ще подобрим инфраструктурата. Истината е, че държавата трябва да обърне лице към общините и да започне да се случва прословутата децентрализация в България.