Държавниците нехаят за народната култура, алармират фолклористи

Научна дискусия на тема: „Българската народна култура и образованието“ събра в зала „Тържествена“ на Централен военен клуб в София етнографи и фолклористи, педагози от страната и българската диаспора в чужбина, писатели и фолклорни журналисти, съобщи представилият пиринската фолклорна област фолклорист Димитър Тренчев. Научният форум се проведе под патронажа на президента Румен Радев, а организатор - Националното етнопедагогическо сдружение „Проф. д-р Иван Шишманов“ с председател известният етнограф, фолклорист и писател професор Лозинка Йорданова.

Пиринският фолклорист допълни, че дискусията е била част от дългосрочната юбилейна програма на Националното етнопедагогическо сдружение в чест на 155-годишнината от рождението на първия български етнограф и фолклорист проф. д-р Иван Шишманов и 45-та годишнина от основаването на сдружението.

Тренчев открои изложението на известния български етнограф проф. Иваничка Георгиева и педагозите Ася Събева от българското училище „Христо Ботев“ в Унгария и Нонка Кръстева от град Перник като обобщено мнение на колегията за днешното незавидно състояние на фолклорната наука и практика – липса на законова защита и държавна подкрепа.

„Парадоксално е, че фолклорът е част от културното ни наследство, но не е категорично и сигурно защитен от закона и е безпомощна плячка за куцо и сакато“, емоционално отбеляза Тренчев. Според него и колегите му недофинансираната фолклорна наука всяка година безвъзвратно губи автентични фолклорни източници.

„Губим артефакти, песен, хоро, вокална техника, занаятчийска технология и обряд – губим и свързаната с тях обяснителна информация и нишката на познанието се прекъсва“, алармира на дискусията пиринският фолклорист. А като знакови примери от пиринската фолклорна област посочи загубеното тригласно пеене, добиването на т.нар „боров катран“ и звънчарското леене. Тренчев алармира също, че постоянният финансов недоимък заплашва дори физическото оцеляване на сградите и музейните фондове.

На дискусията не бе подминат и проблемът, че общообразователните програми са недостатъчни като обем и са остарели като съдържание и начин на поднасяне.

„Водещият на дискусията, колегата фолклорист и журналист доц. Венцислав Димов специално подчерта, че държавното медийно популяризиране на научния, образователния и творческия фолклор е символично и е в „глух“ времеви и часови пояс“, разказа още Тренчев. И посочи обобщеното мнение на колегите си, че и като наука, и като практика фолклорната приемственост се крепи на любовта на носителите и изследователите.

Измежду следващите юбилейни  инициатива на НЕПС „Проф. д-р Иван Шишманов“ Димитър Тренчев  посочи изработването и поставянето на паметна плоча на професор д-р Иван Шишманов и организирането на национален концерт под надслов „Отечество любезно“, на който ще бъде представен фолклорът на всички етнически общности, населяващи България.