Белоглав лешояд смени Пирин планина с Рила планина

Белоглав лешояд смени Пирин планина с Рила планина. Това констатираха експерти от Фонда за дивата флора и фауна в последните няколко дни. Птицата е прелетяла от Кресненския пролом, където била освободена преди време в рамките на програмата за възстановяване на вида в района. Нощуване на лешояда било отчетено в долината на река Дупнишка Бистрица в Национален парк „Рила“ и над Рибните езера в района на Природен парк „Рилски манастир“.

Информацията е установена посредством GPS предавател, с който се извършва проследяване на защитения вид. Белоглавият лешояд е реинтродуциран от Фонда за дивата флора и фауна с помощта на специална волиера по проект „Реинтродукция на белоглавия лешояд в Kресненския пролом, Югозападна България”. На картата е представено движението на птицата, като всяко синьо квадратче е GPS позиция, вземана от предавателя на всеки 5 минути. В зеленото кръгче са местата за нощувки на птицата, а с червено местата, на които птицата е кацала по терена. Местата, на които птицата е кацала могат да са както за почивка, така и за хранене.

Пребиваването на белоглавия лешояд във високопланинските части на Рила става все по-често след успешното възстановяване на вида в Кресненския пролом. Годишно се получават данни за наблюдавани от туристи или установени с предаватели между 3 и 12 птици. Това показва, че Рила е привлекателно място за вида и че е възможно той да бъде възстановен половин век след изчезването му от района.

ДНП „Рила“, дирекция „Природен парк Рилски манастир“ и ФДФФ, съвместно с още три партньорски организации подготвят идеен проект, с който този вид да бъде върнат в природата на Рила планина. Целта е оценка на ефективността на прилаганите природозащитни мерки и приоритизирането им във времето и пространството, както и оценка на икономическата им ефективност, предварителни изследвания на местата, определени за повторно въвеждане на вида и анализ на устойчивостта на популацията. Ще се повишат осведомеността и природозащитната култура на населението и на обществената загриженост за нуждата от опазване на вида. С разработването на специализирана база данни, съобразно добрите практики за събиране, обработка и съхраняване на информация, получена от фотокапани и GPS-GSM нашийници, се прави анализ на приложимостта на различните практики за територията на НП „Рила”, както и съобразяването им с условията на територията на парка.