Експерти искат забрана за влагане на насекоми в хляб, сирене и баници

Забрана за влагане на насекоми и производни от тях брашна в хляба, сиренето и баницата - като най-често консумираните и традиционни български храни, настояват да бъде въведена в българското законодателство от Центъра за оценка на риска по хранителната верига. От там са изпратили писмо до  министерството на земеделието и храните, в което аргументират позицията си. Експертите се позовават на анализ, основан на задълбочени проучвания за риска и неясноти за влиянието в дългосрочен аспект от консумацията на насекоми под формата на брашна, паста, замразени или сушени, които вече са разрешени за продажба и консумация Европейската комисия.

Докладът с проучването за въвеждането на новите храни от буболечки и ларви е представен на земеделския министър д-р Георги Тахов, а в него са дадени примери как държави като Италия и Унгария вече са въвели национални ограничения за традиционни храни и изисквания за специални етикети.

Затова и експертите от ЦОРХВ предлагат промени в Закона за храните и в подзаконови документи, които след допълнителни изследвания да определят максималните нива за съдържание на допустимите форми на жълтия брашнен червей и другите разрешени насекоми в храните.

В Закона за храните липсват текстове, съгласно които при установяване на нарушения по отношение на етикетирането на новите храни да се наложи и съответната санкция. Пример в тази връзка е изискването за задължително изписване на етикета на допълнителна информация, съпровождаща съставка на храната „замразени, сушени или прахообразни форми на жълти брашнени червеи. Това означава, че в европейското законодателство е налице изискване за задължително изписване на информация за същността на продукта и отличаването му от традиционната храна, както и отбелязването на възможни алергични реакции. В същото време в националното законодателство липсва правна норма по отношение етикетирането на новите храни и няма предвидена санкция при установено нарушение.

От Центъра за оценка на риска по хранителната верига посочват, че насекомите могат да носят биологични и химически замърсители, както и физически опасности, които могат да бъдат вредни за здравето на потребителите. Основните рискове за безопасността на храните, а от там и здравето на хората, които трябва да се имат предвид, са замърсяването на храната от насекоми с биологични агенти (бактериални, вирусни, гъбични, паразитни), химически замърсители (пестициди, токсични метали, забавители на горенето), антимикробната резистентност, антихранителните вещества и др.

Експертите са идентифицирали 16 рискови фактора, сред които най-сериозни опасения за здравето на потребителите и децата създават алергенността, антихранителните вещества и липсата на каквито и да било данни за кумулативните ефекти от дългосрочната експозиция на храни от насекоми.

Ако в бъдеще пазарът се развие и ядливите насекоми станат реалност по рафтовете в нашите магазини, вложени в множество от ежедневно консумираните храни, рискът за здравето от прилагането на диета, която никой на планетата не е ял досега, ще бъде безпрецедентен, непредвидим, предупреждават българските учени.

От Центъра за оценка на риска цитират и медицински изследвания, проведени в медицински университети в САЩ, за това как храните на основата на насекоми могат да представляват потенциален алергенен риск за потребителите: “Тежките алергични реакции към жълти брашнени червеи при пациенти, които са алергични към черупчести мекотели, са потвърдени чрез двойно-слепи, плацебоконтролирани изпитвания с хранително предизвикателство”. Предполага се, че хората с алергии към скариди могат да бъдат изложени на риск от хранителна алергия не само към червеи, но най-вероятно и към други насекоми.

Анализът на специалистите от ЦОРХВ обръща внимание и на това, че “отглеждането на насекоми за храна и фураж все още не е практикувано във времето достатъчно дълго, за да се определи и оцени рискът от предаване на болести”.

От ЕК вече почти 2 години имаме разрешение да ядем замразени, сушени и прахообразни форми на жълт брашнен червей.

Новите храни и брашна от насекоми, например от жълти брашнени червеи (ларви на Tenebrio molitor), са разрешени да се влагат в огромен брой храни, но в различно процентно съдържание. Според Регламента, ларвите на брашнените бръмбари могат да се ползват в замразени, сушени и прахообразни форми в многозърнестия хляб и хлебчетата, крекери и гризини, в “ястия на основата на макаронени изделия, пици и подобни на пици ястия, супи и салати, чипс, напитки, подобни на бира, смеси за алкохолни напитки, шоколадови сладкарски изделия, в суроватка на прах, месни аналози”, и др. В Приложението към Регламента са посочени и точните максимално допустими количества според вида на храната от ларвите - замразени или изсушени или прахообразни. Количествата варират от 1 до 80 грама на 100 грама.

От Центъра за оценка на риска по хранителната верига препоръчват за консумацията на храни от насекоми или цели насекоми да се въведат строги изисквания на основа на принципа на предпазливостта:

• ясно, четливо етикетиране, с достатъчно голям шрифт със сигнален цвят (например червен цвят) и на български език на всички храни, в които са вложени насекоми;
• в допълнение на етикета - поставяне на картинка на насекомо върху опаковката, достатъчно големи и в ярък цвят;
• предлагането им в магазинната мрежа на отделни щандове с ясно обозначение; предлагането в заведения за обществено хранене на храни с вложени добавки от насекоми (хляб, макаронени изделия, паста, тесто за пици и др.) - следва изрично в менюто това да е описано със сигнален цвят; 
• забрана за влагане на насекоми в храни за всички лица под 18 годишна възраст, както и предлагането на такива в детските заведения, училищата, обекти за търговия на дребно на територията на училища и детски заведения и на организирани мероприятия за деца и ученици.
• да се въведе забрана за влагане на насекоми в хляба, сиренето и баницата - като най-често консумираните и традиционни български храни.

Въвеждането на насекоми в храната на хората би нанесло непоправима вреда на хранителните традиции в България, а тези традиции са ни поддържали в продължение на неизброими хилядолетия, предизвиквали са интереса и възхищението у други народи, като доскоро нашата страна се славеше с много голям брой столетници, посочват анализът на Центъра за оценка на риска по хранителната верига.