Заради безводието: Кметове реанимират спешно проекти за язовири

България е единствената държава в света, която до 1989 година сама и със собствени сили и средства построява по свои проекти и със собствени специалисти и работници всичките си язовири и вецове.

У нас има около 3000 язовира с обем от около 6,8 милиарда кубични метра. В края на 60-те години на миналия век страната ни е на трето място в света след САЩ и Япония по брой на изградени язовирни стени.

Малцина обаче знаят, че България е сред петте най-бедни на водни ресурси държави в Европа заедно с Полша, Чехия, Белгия и Кипър. Точно заради това управляващите в миналото не са жалили сили и средства за изграждане на такива съоръжения, които да гарантират водоснабдителните нужди на населението. Това сочи научна разработка на специалистите по хидростроителство професор Вангел Василев и инженер Пенчо Сърнев. Тяхното изследване е отпреди повече от 10 години, но все още е изключително актуално.

Този проблем се увеличава с климатичните промени, които всички усещаме, както и с все по-продължителните засушавания. Министерства, агенции, експерти се надпреварват да посочват кои населени места страдат от безводие и въпросът все повече  натежава в дневния ред на обществото. Неслучайно за нуждата от строеж на нови язовири заговориха и кметове на общини.  Градоначалникът на Симитли Апостол Апостолов възроди идеята за строителство на язовир „Ракочевица“ в землището на село Горно Осеново. А тя е още от далечната 1978 година. Първи я изрича на глас бившият директор на ВиК в Благоевград инженер Стефан Петров, който я споделя пред тогавашните функционери на партията. Идейният проект е за изграждането на язовир с обем от 15 милиона кубически метра, който ще струва на хазната 93 милиона лева. Идеята била оттам водата да се докарва с тръби до Благоевград, като по трасето се изградят два общински минивеца, които ще дават отчисления в общинската хазна и ще подпомагат бюджета. Мястото за бъдещия градеж многократно е инспектирано от партийни другари и хидроинженери. Проектът получава зелена светлина. През следващите години язовирът е проектиран, пробит е тунел към бъдещия язовир, през който водата трябва да се докарва до Благоевград, събрани са всички разрешителни, експертни мнения и икономически обосновки.

Но идва демокрацията и строителството е замразено. В следващите години проектът се използва основно за предизборни кампании, а след това напълно потъва в забрава. В този хор на обещания и пиар се включва дори Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което бодро огласява през 2017 година своите оптимистични планове за инвестиции във водния сектор и обещава през 2019 г. да довърши язовир „Ракочевица“.

Преди няколко месеца проектът отново бе поставен на дневен ред от кмета на Симитли Апостол Апостолов. Според него само с този язовир ще се реши водната криза не само в неговата община, но и в Благоевград. Градоначалникът обаче направи уточнението, че стратегическият обект може да се изгради само с държавна подкрепа. Той представи искането си пред премиера Росен Желязков и предстои да бъде създаден Инициативен комитет, който да действа бързо, защото климатичните промени не вещаят нищо добро по отношение на водоснабдяването.

Друг такъв забравен проект е за строителството на язовир „Никудин” на река Лебница, разделяща планините Огражден и Малешевска. Преди повече от 10 години кметовете на общините Струмяни, Петрич и Сандански се обединяват около идеята.  Става ясно, че през 1989 година е заявено голямо инвестиционно намерение на обща стойност 100 милиона лева. Започва  проверка на собствеността на земите, върху които трябва да се изгради съоръжението.

Първоначалният проект предвижда язовир „Никудин” да бъде с обем 37 млн. куб. м. Направена е първа копка и строителството му започва над разположеното на реката село Никудин. Водоемът трябвало да задвижва по течението на реката поне две големи електроцентрали и по тунел да бъдат изведени над с. Кърналово, а оттам да захранват изградената дотогава поливна мрежа на полетата в Петрич и Сандански. Обсъждана била и възможността чистата планинска вода да се използва и за задоволяване питейните нужди на населените места в Петричка община. Но местната власт в трите общини се оказва безсилна да убеди държавата в значимостта на този проект. И всичко остава само на хартия и думи. През 2016 г. се стига до решение изграждането на язовир край село Никудин да е приоритетен обект в Областната стратегия за развитие на област Благоевград 2014-2020 г. Но бързо след това минава в графата „забравен обект“. Там, където се озовава и язовир „Ракочевица“.

Спешна нужда от изграждане на такова съоръжение имат и в Сатовчанско, където положението с водоснабдяването е повече от сериозно. Наскоро кметът Арбен Мименов заяви, че това е сред основните приоритети в работата му, като ще се опита да убеди държавата да подкрепи подобен проект.

Мименов алармира за критично ниски нива на малките язовири и водоеми в община Сатовча и към момента.

Дали забравените проекти за язовири в област Благоевград ще дочакат времето си, не е ясно. Факт е обаче, че всяка власт ги използва в предизборните си обещания, които така и не се сбъдват.

Ако политическото говорене по тази тема продължи, без да има реални действия, ни очакват трудни и продължителни времена на безводие.