Стадионът в Мелник ще привлича туристи, правят чуден парк за спорт, културни събития и отдих

Вече е само лош спомен занемареният и изоставен в продължение на над 20 години футболен стадион на града музей Мелник. Мястото вече привлича гости, които обичат културния туризъм. Там се проведе преди време фестивалът „Животворение“. Тогава игрището бе кръстено „Арена ди Мелник“ - сцена за провеждане на културни събития, фестивали и събори за възпяване паметта на славното българско минало, въздигане на съвременния български дух, просвещение и благовестие.

Теренът преди повече от 4 години бе закупен от архитект Пламен Мирянов. Преди появата му не можеше да се стигне до стадиона от храсти и бурени. Сега вече е разчистено всичко и има лесен достъп до някогашното спортно съоръжение. Предстои да се облагороди целият район.  И тогава там ще стане истински арт център. „Могат да се правят концерти, фестивали, карнавали, спектакли. Така ще привличаме туристи от страната и чужбина”, твърдят жители на Мелник.

Собственикът на терена вече е инвестирал сериозни средства, за да осъществи намерението си. Мелничани пък се надяват, че сцената на открито наистина ще даде тласък на културния туризъм в най-малкия ни град. Това пък ще се отрази положително на развитието на местния бизнес и ще върне славата на Мелник като културен център, какъвто е бил през Средновековието. Стадионът ще е част от Парк „Пресвета Богородица Всецарица“ и от православен културно-просветен център. Ще се построят още 25-метров плувен басейн, игрище за тенис на корт, фитнес на открито, паркинг, ресторант, амфитеатър, скалите ще са с художествено осветление, ще има и зоокътове. Тук са останките от древен манастир, има православен храм, параклис и много археологически паметници.  

Защото Мелник не е само скални пирамиди, възрожденски къщи и руйно червено вино. В най-малкия град в страната се усеща и онзи дух от Средновековието, когато днешният културно-исторически резерват е бил административен, стопански и църковен център на региона. Свидетелство за това са не само вековните постройки, но и запазените от миналото църкви, част от които са възкресени в последните няколко години. Затова по онова време историците го наричат с божествени епитети. Мелник е „Богозидан град” според грамота на сръбския крал Стефан Урош, а за патриарха в Константинопол е „Богопазен град” или „Богоспасен град”. Подобни определения се давали само на населени места, пазители на християнски реликви и славещи се със своите непристъпни укрепления. Затова жителите на Мелник искат да върнат старата му слава на Богозидан град.