Джон Лок: Познанието на човек не може да надхвърли неговия опит

Джон Лок е известен английски философ и лекар. Роден е на 29 август 1632 година. Той е една от най-важните фигури на Просвещението. Оказва голямо влияние върху легендарните мислители Жан-Жак Русо и Волтер, вдъхновител е на американската Декларация за независимост.

Наричан е Бащата на класическия либерализъм. Революционна е идеята му, че ние се раждаме без идеи, а нашата идентичност се моделира от знанието и преживяното. На български са преведени книгите му „Опит върху човешкия разум“, „Два трактата за управлението“ и „Писмо за толерантността“. Смятан за един от първите британски емпирици, продължили традицията на Френсис Бейкън.

Според него на първо място е нравственото възпитание, а образованието отстъпва на втори план. Първо е нужно да развиеш благородството и здравето у един човек, а след това да го натъпчеш със знания, уверено твърди Лок. Развитата от Лок теория на съзнанието често е сочена за начална точка на съвременните концепции за идентичност и Аз-а. Умира на днешната дата през 1704 година. 

Представяме ви интересни мисли на философа:

Едва ли има нещо по-необходимо за спокойния живот и за успеха на всяко дело от умението на човека да владее своите мисли.

Там където няма закони, няма и свобода.

Изпълнението на природния закон е поставено в ръцете на всеки човек.

За нито един човек, намиращ се в гражданското общество, законите на това общество не могат да направят изключение.

Господар и слуга са наименования стари като света, но са давани на люде, намиращи се в твърде различни условия; един свободен човек, например, става слуга на друг, продавайки му за известно време някакви услуги, които той се наема да извършва в замяна на някаква заплата, която ще получава; и макар че обикновено това го включва в семейството на неговия господар и го подчинява на установената в него всекидневна дисциплина, то дава на господаря само временната влас над него, която не превишава това, което се съдържа в договора между тях.

Свободата на хората, намиращи се под управление, се състои в живот, съобразен с постоянен закон, общ за всички в това общество и създаден от установената в него законодателна власт; това е свобода да следвам собствената си воля във всички случаи, в които законът не го забранява, без да бъда зависим от непостоянната, несигурна, неизвестна и произволна воля на друг човек, така както естествената свобода се състои в това да не бъда ограничаван от нищо друго освен закона на природата.

Но макар да е състояние на свобода все пак то не е състояние на всепозволеност; макар, че човек в това състояние притежава неограничена свобода да се разпорежда със своята личност и имущество въпреки това той няма свободата да унищожава себе си или каквато и да било друга твар в негово притежание освен ако някаква по-благородна полза от простото съхранение не го призове към това.

Ние сме като хамелеони – приемаме цвета, морала и характера на тези, които са около нас.

Да обичаш истината заради самата истина е принципна част от усъвършенстването на човека и в основата на всяка друга ценност.

Познанието на човек не може да надхвърли неговия опит.

Често може да се научи повече от неочакваните въпроси на детето, отколкото от дискурсите на възрастните.

Нашата работа не е да знаем всичко, а само това, което засяга нашето поведение.

Силата на духа пази и подкрепя всички останали ценности.