Джак Керуак: Хубавото на нещата трябва да е, че си имат край

Джак Керуак е сред най-известните представители на бийтпоколението в САЩ. Амриканският писател, поет и художник е роден на 12 март 1922 година. Не се радва на голяма популярност сред критиката приживе. Днес обаче Керуак се нарежда сред най-важните американски автори. Спонтанният му открит стил вдъхновява и много други писатели, оставили следа не само в американската, но и в световната литература.

Голямата част от живота си Керуак прекарва сред ширините на американската природа или в апартамента на майка си, с която той живее през по-голямата част от живота си. Живеейки в една променяща се страна, той търси своето място, като накрая стига до отричане на ценностите на 50-те години. Това, което пише, често отразява желанието му да се освободи от калъпа на обществото и да намери смисъл в живота. Това търсене го кара да експериментира с дрога, да изучава духовни учения като будизма и да се отправя на пътешествия около света. Книгите му понякога се определят като стимулатор на контракултурата през 60-те години на миналия век.

Най-известните му творби са „По пътя” и „Бродягите на Дхарма”, интересни са и творбите му „Ангели на самотата”, „Подземните”, „Самотен пътешественик”, „Видения за Коди”, „Ангели на самотата””, „Събуди се: Животът на Буда”. Неговият характерен стил създава произведения, които лесно се четат и дълго не се забравят. Идолът на бийт културата - Джак Керуак, тръгва "по пътя" към небето на днешната дата през 1969 г. Сигурно там е  на място, където е „пълно с луди хора с обувки, чисти от дъжда". Керуак умира едва на 47 години. Но и те го превръщат в един от най-значимите автори на американската и световна литература. 

Ето любопитни цитати от американския писател:

В края на краищата… пътят трябва да води към целия свят.

Анонимността в човешкия свят е по-добро нещо, отколкото славата в рая, защото какво е раят? Какво е земята? Те съществуват само в умовете ни.

Обувките ми са чисти от вървенето под дъжда.

По-добре е да спиш в неудобно легло свободен, отколкото в удобно легло несвободен.

Болката или любовта, или опасността те връщат отново в реалността…

Да намериш нирвана е като да локализираш тишината.

Един ден аз ще намеря верните думи и те ще бъдат прости.

Всичко ми принадлежи, защото съм беден.

Живей, пътувай, осмелявай се, благославяй - и никога не съжалявай.

Когато пораснах, започнах да пия. Защо? Защото обожавам умът ми да е в екстаз.

Чувствам се виновен, че съм член на човешката раса.

Ще ме обичаш ли и през декември така, както ме обичаш през май?

Хубавото на нещата трябва да е, че си имат край.

Може би това е животът… мигване на окото и мигащи звезди.

Пиши със спомени и изумление за себе си.

Животът трябва да бъде съдържателен и пълен с любов - нищо друго не е добро, въобще не е добро, за никого.

Мислиш ли, че Бог е направил света, за да се позабавлява сам, защото му е било скучно? Защото, ако е така, той би трябвало да е доста непочтен.

Не използвай телефона. Хората никога не са готови да отговорят на позвъняване. Използвай поезията.

Нищо зад мене и всичко пред мене - както е, когато си на път.