Дарио Фо: Знайте как да изживеете времето, което ви е дадено

Дарио Фо е сред най-известните драматурзи, актьори и кинорежисьори. Талантът му буквално завладява театралната сцена.

Сатиричните произведения, изследвания, сценична работа и многостранна артистична дейност на родения на 24 март 1926 година в Италия творец са пример за колегите му. Фо е написал повече от 70 пиеси, които се поставят в над 50 страни по света, а сред най-известните му творби са "Няма да платим, няма да платим", "Случайната смърт на един анархист", "Лукреция Борджия" и др. Думите му: "Аз се опитвам да забавлявам хората, да ги накарам да се смеят, докато настръхнат…” винаги ще отекват в съзнанието на неговите почитатели.

Майката на Фо е първата, която забелязва таланта му, и първата, която нарича момчето си „гений”. След Втората световна война той започва да учи архитектура в миланската Академия за изящни изкуства, където среща съпругата си – потомствената актриса Франка Раме. Това е втората жена в живота му, която открива всеобхватния му талат и винаги го подкрепя по пътя към славата. Двойката се превръща за италианския театър в онова, което са за киното Федерико Фелини и Джулиета Мазина.

През 1997 г. идва Нобеловата награда за литература за Фо, която за някои хора е заслужена, а за други - изненадваща. Онези, които критикуват избора на комитета, повтарят, че Фо е драматург, а не писател. Със сигурност има значение, че той е смятан за най-неудобната личност в италианския театър заради неизменните му критики спрямо властта и гротескното разголване на недостатъците й.

Фо е и завинаги ще бъде запомнен като човекът, който се осмелява да провокира и да се отнася иронично към забранените теми и реалности. Той казва с лекота и майсторство толкова болезнени истини за живота, че в литературния свят малцина могат да се сравняват с него. Освен това неведнъж му се е отдавало да променя света. Както се случва с пиесата "Няма да платим, няма да платим". Тя се ражда около италианската криза в средата на 70-те години, когато безработицата е висока, а заплатите - ниски. С това произведение Фо сътворява истинска биография на съвременна Италия от онова време. Въздействащата сила на пиесата е толкова голяма, че политиците се вземат в ръце и правят първите стъпки към промяна.

Българската публика е добре запозната с творчеството на Дарио Фо, защото той е поставян многократно на наша сцена. Сред най-големите ценители на неговото творчество е режисьорът Андрей Аврамов. Публиката у нас е гледала комедиите "Архангелите не играят флипер", "Изабела, трите кралици и глупака", "Марихуаната на мама е най-добра”, „Няма да платим”, "Не всеки крадец е мошеник" и др. Световноизвестният творец си отива от този свят на днешната дата през 2016 година.

Ето негови интересни мисли:

Знайте как да изживеете времето, което ви е дадено.

Театърът, литературата, художественият израз, който не говори за своето време, няма значение.

Не се интересувам толкова от политиката, колкото от справедливостта.

Ние сме до шията в лайна! Точно така, и затова ходим изправени!

Нашата родина е целият свят. Нашият закон е свобода. Имаме само една мисъл, революция в сърцата ни.

Каква е ползата да бъдеш богат, ако нямаш беден човек около себе си, за когото да съжаляваш?

Да обичаш красотата е страдание, ако тези, които са до нас, дори отказват да й обърнат внимание.

Техните политици с фантастични механизми са имунизирани срещу травми.

Всичко, което е радостно, идва от Бога и никога не е грях, това е възвишението на самата природа.

Най-големият дар, който може да бъде даден на Христос, е да дава, а не да получава.

Добрият християнин никога не се кълне във вeрността си към Евангелията.

Истинският социализъм е вътре в човека. Това не се е родило с Маркс. Това е било в комуните на Италия през Средновековието. Не можеш да кажеш, че е завършен.

Когато бях момче, несъзнателно, спонтанно научих изкуството да разказвам иронични истории.

Мислехме, че църквата се е оттеглила от намесата в италианската политика... но вместо това има ужасно възраждане. Това са грозни знаци за свободата на изразяване.

Въпреки това режимът, оправданието и всички игри, участващи в тази война, бяха нечестни.

Трудно е властта да се наслади или включи хумора и сатирата в своята система за контрол.

Изключително опасно е да се говори за лимити или граници. Вместо това е жизненоважно да останем напълно отворени, да сме винаги ангажирани и да се стремим да допринасяме лично в социалните събития.