Стотици гости на фестивала ще намажат от чудната логодажка лютеница

От снощи се носи онзи почти неустоим аромат на печени чушки в благоевградското село Логодаж, а днес вече се усеща и над северномакедонското село Дзвегор, което е от другата страна на границата. Сигурно е, че това ухание е подразнило небцето и на комшиите.
А всички присъстващи днес на третия фестивал на лютеницата в нашето село намазаха филиите с вкусотията и хапнаха от сърце и душа майсторски приготвения специалитет от местните баби, жени и моми. Те ще съчетаят дегустацията на домашната лютеница с кръшни народни танци в двора на някогашното училище привечер, за да изразходват енергия и пак да се наредят пред огнището за още и още. Лютеницата обаче няма да свърши, има обилни количества и от прочутата логодажка пърженица, увериха любезните домакини. Много от празнуващите пък си облизаха пръстите от погача, изпечена между нагорещена подница отдолу и покрит с жар метален капак отгоре.
„Някои неща се правят на око и по преценка. Няма точни пропорции. Слагаме повече печени чушки в сравнение с доматите. Прибавяме моркови, слагаме сол и захар на вкус, както кромид и олио. Най-важно е да се следи сгъстяването, за да не е нито гъста, нито рядка лютеницата. Щом бъркалката оставя следа във варивото, значи то е готово. Накрая я разбъркваме с нагорещена маша, която оставя в лютеницата вкус на печено”, разкриват тайните на логодажката лютеница местните баби.
Разбира се, че лютеницата не става просто ей така - само със смесването на различни продукти. Нужни са и щипка усмивка, лъжица любов и черпак мерак. И всичко това се „посипа” с хубави народни песни на фестивала в Логодаж, за да се получи една вълшебна народна лютеница.
Догодина пък фестивалът може да стане и международен, като гости от Северна Македония ще приготвят прочутия айвар.

8-вековна църква събра стотици миряни на храмов празник в село Ковачево
