Чарлз Буковски: Красивите мисли и красивите жени никога не се задържат

Чарлс Буковски е сред най-оригиналните американски писатели, романисти и публицисти на 20 век, който има труден живот, изпълнен с възходи и падения. Роден е на днешната дата през 1920 година в Германия. Баща му е американски военен, две години по-късно семейството се премества в Лос Анджелис. Чарлс има трудно детство, баща му редовно го бие и го тормози, родителите му трудно свързват двата края. След училище Буковски следва журналистика, когато прави първите си литературни опити, които не са много успешни. Много години Буковски сменя нископлатени работи, лежи за кратко в затвора заради пиянство и в психиатрия. През 1943 г. е обявен за физически и психически негоден за военна служба. През 1952 г. започва работа като пощальон в Американските пощи. През 1955 г. заради кръвоизлив е приет в болница. След изписването си започва да пише стихове. В началото на 1958 г. Буковски отново започва работа в пощите, този път сортира писмата. Неговите преживявания като пощенски служител са описани в романа му „Поща“.

В началото на 60-те години Буковски публикува стихотворения в списанията „Outsider“ и „Open City“. Докато работи в пощата, води седмична колонка в „Open City“. Една част от разказите са издадени по-късно във формата на книга, озаглавена „Записките на стария мръсник“. През 1969 г. Буковски напуска пощата и се опитва да се издържа само от писателската си дейност.

Буковски е страстен почитател на класическата музика,  комарджия и има слабост към алкохола. Неговите истории често са автобиографични и сатирични. В стихотворенията си се придържа към кратки, лесно разбираеми изречения. Поезията му е в свободен стих. Буковски пише на твърд и директен език. Буковски не е най-прочутият автор в Америка, но за мнозина той е мит и култ. В Европа е приеман изключително добре.

По сценарий на Буковски е сниман филмът „Barfly“. Продуцент е Франсис Форд Копола. Самият Буковски участва във филма за малко като клиент на бара, в който се развива част от действието. За Буковски Жан-Пол Сартр казва, че е най-големият поет на Америка, а Хемингуей е лаконичен: „Проклетата гениалност...“. Много неща са казани за него – и хубави, и лоши. Буковски или ще го обикнеш, или ще го намразиш. Най-добре произведенията му описва един коментар на в. „Обзървър“: „Във времена на конформизъм, Буковски пише за онези хора, чието съществуване никой не желае: грозните, самотните, лудите.“ Сред по-известните му творби са „Жени”, „Любовни истории на обикновената лудост”, „Холивуд”, „Криминале”. Умира на 9 март 1994 година.   

Ето част от любопитните мисли на Буковски:

Моята пияна от бира душа е по-тъжна от всички мъртви коледни елхи по света.

Почти всеки се ражда гений, а умира идиот.

Винаги ще се намери нещо, което да разруши живота ни. Зависи само кое или какво ще ни открие първо. Човек винаги е готов да бъде отнесен.

Ето кога разбираш, че си остарял — когато седиш и се питаш къде отиде всичко.

Разликата между живота и изкуството е, че изкуството е по-поносимо.

Разликата между демокрацията и диктатурата е, че при демокрацията първо гласуваш и след това получаваш заповеди, докато при диктатурата не си губиш времето с гласуване.

Любовта е път със смисъл; сексът е смисъл сам по себе си.

На жените никога не им трябва благоразумие, единственото, което искат, е да си отмъстят емоционално на някого, за когото им пука прекалено много.

Красивите мисли и красивите жени никога не се задържат.

Можеш да затвориш тигър в клетка, но никога няма да си сигурен дали е укротен. При хората е по-лесно.

Задникът е лицето на душата на секса.

Най-лошото нещо за един писател е да познава някой друг писател, а когато познава голям брой други писатели, става ужасно. Все едно много мухи са кацнали на едно и също лайно.

Началото на една връзка винаги е най-лесно. След това започват разкритията – и никога не свършват.

Точно това е проблемът с пиенето. Ако се случи нещо лошо, пиеш, за да забравиш; ако се случи нещо хубаво, пиеш, за да го отпразнуваш; а ако нищо не се случва, пиеш, за да се случи нещо.

Любовта се издържа, но само ако можеш да се справиш с психическото напрежение. Когато си влюбен, все едно се опитваш да носиш на гръб пълна кофа с лайна, докато прекосяваш пълноводна река от пикня.

С хората е така. Колкото повече ги опознаваш, толкова повече си личи колко са ненормални. Понякога това е забавно – поне в началото.

Смелостта е въпрос на стил в една безнадеждна ситуация, каквато е животът.

Дори само да живееш, преди да умреш, пак не е лесно.

Добрият писател знае кога да не пише.

Лудите и пияниците са последните светци на тази епоха.

Болници, затвори и бардаци – това са университетите на живота. Аз имам няколко висши образования. Заслужавам малко уважение.