Франц Кафка: Всеки, който запазва способността да вижда красотата, никога не остарява

На 3 юли през 1883 година в Прага, по това време в Австро-Унгария, е роден големият писател и мислител Франц Кафка. Той е един от най-видните немскоезични писатели на XX век. Кафка е бохемски романист, пише и много разкази, в които успява да вплете реализмът и фантастиката.

Роден е в Прага в семейството на търговец от еврейски произход. Вероятно най-силно влияние върху литературния му стил оказва Гюстав Флобер.

Кафка е родоначалник на екзистенциализма в литературата. У нас той е познат най-вече с книгите си „Процесът”, „Метаморфозата” и „В наказателната колония”. А в света – наред с Джеймс Джойс и Марсел Пруст, е считан за един от трите темела на модерната литература.

Писателят е формирал у милиони хора модерното усещане за индивид и власт, за скрития драматизъм на битието. Терминът "кафкианство" е навлязъл в десетки модерни езици: за ирационалното, абсурдното и мрачното, което ни заобикаля. Творчеството на Кафка е пряко свързано с неговия сложен живот, с трудните отношения със семейството и околните, с проблемите му с жените и в крайна сметка с тежката болест и съзнанието за наближаващата смърт.

Само малка част от произведенията на Кафка са публикувани приживе, предимно в литературни списания, но не получават обществено внимание. По-голямата част от тях са издадени посмъртно. Той си отива от този свята на днешната дата преди 101 години - през 1924 година.

Ето негови интересни мисли:

“Този, който търси, не намира, а този, който не търси, бива намерен.”

“Животът през цялото време отвлича вниманието ни и ние дори не успяваме да забележим от какво именно.”

“Общуването с хората подтиква към самонаблюдение.”

“Започни с това, което е правилно, а не с общоприетото.”

“Ако вярваме силно в нещо, което не съществува, ние го създаваме. Несъществуващото е нещо, което не сме желали достатъчно.”

„Всеки, който запазва способността да вижда красотата, никога не остарява”.