Със стихове и спомени отбелязаха 90-г. от рождението на големия поет и творец Борислав Владиков

Един поет е толкова голям, колкото са четени стиховете му, един човек е голям, колкото са верни приятелите му. За един голям поет и голям човек - Борислав Владиков, си спомниха десетки благоевградчани - роднини, близки, приятели, колеги, съграждани, вчера в зала „Изкуство“ на Регионална библиотека „Димитър Талев“-Благоевград. С много мили спомени, с интересни разкази, с вълнение и емоция, както и с много стихове и поезия бе отбелязана 90-годишнината от рождението на изкусния творец и добър човек Борислав Владиков.

 

Елза Кресничка от отдел „Краезнание“ припомни важните му житейски и творчески дела, успехите и наградите му. Тя подчерта, че творчеството на Владиков е духовен капитал, който се измерва не в страници, а в поетични откровения и завети към бъдещите поколения. Зам.-кметът по култура, спорт и туризъм Станислав Кимчев, който уважи събитието, бе категоричен, че трябва да се подкрепи идеята някои от стиховете на поета да се изучават в училище. Известният фолклорист професор Костадин Динчев пък предложи всички спомени за Борислав Владиков да се издадат в книга.

 

Издателят Иван Коджабашев е човекът, който облече в корици почти всички творби на поета, писателя и драматурга. Той сподели свои спомени, говори за срещите си с Владиков и подчерта, че е научил много от мъдростта и етиката на твореца. Съпругата на поета - Гроздана, си спомни как съпругът ѝ е горял в работата си, как не е спирал и в къщи да споделя, да коментира, да преживява случилото се на работното му бюро. „През целия си живот не спря да твори, да помага, да раздава обич, да дава подкрепа на хората около себе си“, каза още съпругата му.

 

Всички в залата затаиха дъх, когато полетяха някои от най-знаковите стихове на Борислав Владиков, които прочетоха актьорите Огнян Спиров и Биляна Дилкова.

Борислав Владиков напусна този свят преди 3 години, но остави след себе си куп творби – поетични, прозаични, драматургични. За своята 80-годишнина през 2014 година бе удостоен със званието „Почетен гражданин на Благоевград“.

 

„Кръжа над вас закрилно, но не искам

В душите ви да има стръкче жал.

Най-черното море във мен се плиска.

До капка съм ви бялото раздал“.

 

Така завършва стихотворението „Последен щъркел“ от стихосбирката „До утре и завинаги“, стиховете са като лична епитафия на Владиков. В тези няколко думи е събрана огромната обич на твореца към всички нас, към света, към природата, към изгрева и залеза. Обич, която продължава да ни дава и от небето.