Искрата на писането и успеха гори силно в талантливата Мария Калайджийска

Мария Калайджийска
Мария Калайджийска

Тя от малка е в прегръдка със словото, с книгите, с четенето, че и с писането. Танцът й с думите винаги й носи удовлетвореност и радост. В дома си е обградена от литературни произведения, там всичко прелива от книги като море при прилив. Жилището прилича на книжарница в нейните детски очи. И тя посяга уверено към тези четива, за да трупа знания, опит, самочувствие и кураж, че може да мине от другата страна - на писателя, на създателя на слово.

Благоевградчанката Мария Калайджийска успя, а само преди дни подари вълнуваща поетична вечер на десетките си почитатели с дебютната си книга със стихове „Душевни сезони“. В зала „Изкуство“ на Регионална библиотека „Димитър Талев“ 24-годишната дама прочете някои от най-добрите си рими и достави наслада на любителите на поезията и литературата със своя талант.

„От съвсем малка чета, обичам книгите. И винаги съм имала една мечта. Да застана от другата страна на белия лист - да пиша, да творя, да сътворя, да излея душата и мислите си. Представях си как книгата ми е на витрината на книжарницата. Просто искам да дам  нещо на хората. Но това се прави, когато си готов. Дълго време смятах, че не е достатъчно това, което имам да казвам на останалите. И пишех, но само в личния си тефтер. Само за моите очи и сетива“, разкрива младата поетеса.

Преди 4 години тя заминава за Германия, за да учи „Здравна икономика и мениджмънт“ в Кьолнския университет. Вече е на финалната права, предстои й да се дипломира. Точно там обаче се налага да научи много нови неща, да взема сама важни решения, съзрява житейски, израства. Има палитра от емоции и случки зад граница - и хубави, и не толкова хубави, и лоши, и трудни. Всички тези моменти обаче й дават кураж да се увери в най-важното - вече има какво да каже и разкаже на хората. И преди 6 месеца сяда над белия лист, за да започне да реди своите чудни рими, да танцува с тях, да ги прегръща, за да им даде топлина и смисъл.

Стиховете й в книгата са разделени така, както са разделени годишните сезони - пролет, лято, есен и зима. Целта на авторката е да разкрие през какво преминава човек в рамките на една година - цялата гама от усещания, емоции, чувства. За да може всеки да намери нещо за себе си сред поетичното й вдъхновение и да направи своите поуки. Разбира се, че в стихосбирката има и нейни лични преживявания, нейни собствени поуки и молитви, нейното светоусещане и душа, сърце и поглед към живота.

„Има и творби, които посвещавам на най-ценните а мен хора - на майка си, на баща си, на годеника си, на баба си, на дядо си. Защото тези хора са част от моето „Аз“.  Това са на практика четирите стълба, на които мога да се опра по всяко време, докато вървя по пътя нагоре. Като цяло стиховете ми са откровени, те са като моя изповед. Написани са с много откровение, емоции и чувства, те разкриват как човек преминава през радостни и тъжни моменти, през мигове на надежда и песимизъм. Затова и всеки читател може да намери утеха в част от поезията ми“, твърди Мария.

Тя е убедена, че нейният танц с поезията ще продължи и скоро ще има втора стихосбирка. Но това ще стане тогава, когато отново събере достатъчно преживявания, които да сподели с читателите си. А няма да е самоцел. Защото да оставиш отпечатъка си върху белия лист не е само страст и желание, но и отговорност.

Основните послания във вече публикуваните творби са, че за мечтите няма граници, че човек може да пада, но трябва да се изправи. Но преди това, докато е паднал, да се огледа в себе си и в душата си, да намери себе си и да се смири.           

„Най-важното за мен бе, че хората наистина почувстваха това, което искам да им кажа със своите стихотворения. Беше много емоционално преживяване за всички. Стиховете ми са силни и впечатляващи, защото са пронизани от силната вяра в доброто, в любовта, в съпричастността“, казва поетесата.

Поезията й дава спокойствие, там е мястото, където е свободна да прави каквото иска, там са надеждите и емоциите й, писането й позволява по-лесно да преодолява препятствията в живота си. В стиховете Мария е себе си.

Тя е изключително емоционален човек, човек, който прави всеки един избор в живота си със сърцето си. То командва парада при нея.  

Поетесата иска да бъде честна, да има успешна кариера, но знае, че човек сам кове успеха си. Пожелава си здраво семейство, в което има спокойствие, обич и щастие.

Успехите са пред Мария - и в живота, и в поезията. Защото отдавна е в прегръдката на този танц, който й отваря нови хоризонти и я води нагоре по стълбата на живота!

Мария носи искрата на литературата и на успеха в себе си. И ще я разгаря все повече и повече. Докато сбъдне мечтите си!

                                     

                                        

                                        

 

 

Коментари
Екипът на Илинден Прес Ви информира, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни думи и квалификации, както и обиди на расова, етническа или верска основа. Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Илинден Прес от потребителите. Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Илинден Прес. Преди да пишете коментари, прочетете нашите правила за участие във форумите.
    Няма добавени коментари!
Напиши коментар:
Въведете кода от картинката!

Още новини