Лудвиг ван Бетховен: Музиката е по-възвишено откровение от всяка мъдрост и философия

Лудвиг ван Бетхо̀вен е сред гениите на класическата музика. Той е сред най-великите композитори в цялата история на човечеството. Той е представител на Виенската школа на границата между класицизма и романтизма. Бетховен се превръща в добрия пример за много композитори, музиканти и слушатели поколения наред.

Роден е през 1770 година в град Бон. Необикновеният музикален талант на Бетховен се проявява още в ранно детство. Баща му (човек с подчертана склонност към алкохола) започва да се грижи за неговото развитие по насилствен и безсистемен начин. Йохан ван Бетховен преподава на сина си пиано, солфеж и го запознава с основните принципи на контрапункта и хармонията.

Бетховен подражава на великите си предшественици Йозеф Хайдн и Волфганг Амадеус Моцарт, като в същото време вплита и свои неща. Някои от най-важните му пиеси в началото на кариерата му са „Първа“ и „Втора симфония“, първите му шест струнни квартети, първите му два концерта за пиано и първите двадесет сонати, включващи известните „Лунна соната“ и „Патетична соната”.

Този период в творчеството на Бетховен започва с неговото оглушаване и е белязан с творби на теми като героизъм и борба. В този период, въпреки напредващата му глухота, са създадени много шедьоври на класическата музика.

Бетховен пише общо девет симфонии (последната с хор по текст на Шилер), пет концерта за пиано и оркестър, концерт за цигулка и оркестър и други; Операта „Фиделио“, увертюрите „Леонора“, „Егмонт“, „Кориолан“, „Тържествената меса“. Има и много клавирни творби – 32 сонати, 10 сонати за цигулка, 16 струнни квартета, вокални пиеси и др.

Бетховен силно изменя характера на някои музикални форми и жанрове. В някои от творбите му са отразени идеите на Френската революция. Жените пък играят в много отношения голяма роля в живота на Бетховен: като приятелки, като изпълнителки на неговите произведения и като вдъхновение за написването им. Бетховен умира на днешната дата през 1827 година във Виена.

Ето някои мисли на великия немски композитор:

"Музиката е по-възвишено откровение от всяка мъдрост и философия."

"Да свириш без страст е непростимо!"

"Бих написал 10 000 ноти вместо една едничка буква от азбуката."

"Всеки, който казва лъжа, няма чисто сърце и не може да прави добра супа".

"Ще хвана съдбата за гърлото!".

"Не съществува друго качество за надмощие освен добротата".

"Обичай свободата повече от живота".

"Любовта изисква всичко и има право на всичко".

"Трябва ли? Трябва!".