Банско загуби част от сърцето си, тръгна си от този свят Дедо Пене

Мъдрите му думи биеха като камбана. Неизменната му усмивка се разливаше като червено вино на сватба. Веселите му очи бляскаха като звезди в тъмното. Това бе Дедо Пене, който си тръгна вчера от този свят.

А изглеждаше, че никога няма да се раздели с 200-годишната механа, която управляваше и в която готвеше с много любов и чалъм. Затиснал бе здраво корените си в своето Банско. Тачеше рода си, града си, родината си. Чувството му за хумор разсмиваше всеки. И най-важното - имаше уважението, почитта и обичта на другите. И ще ги има и там, където е сега, докато е край печката да спретне я чомлек, я капама.

Ще уважим паметта на този банскалия, българин и патриот с един разговор, който проведохме с него през март 2020 година. Във време, когато пандемията от ковид отвя много човешки животи, Дедо Пене не загуби нито усмивката си, нито мъдростта си, нито оптимизма си.   

Ето и текста, публикуван на 28 март 2020 година в Информационен сайт "Илинден Прес":

75-годишният Любен Пумпалов или Дедо Пене, както е известен в цяло Банско, а и в много други краища на страната, хлопна кепенците на своята емблематична кръчма в най-добрия ни зимен курорт. Кръчмата, която е едно от знаковите заведения в града под Тодорка, вече над 20 дни не се оглася от нашенци и чужденци, които вдигат наздравици и отпускат душите си. Не дрънкат нито чинии, нито чаши. Празна е кухнята, няма никой зад бара, кръчмата е потънала в тишина. Защо отделяме тези редове на кръчмата? Причината е проста - това не е просто заведение, а сграда с история. Кръчма „Дедо Пене” е в къща на точно два века. Сградата е построена в далечната 1820 година от семейството на Никола и Керафина Пумпалови от Банско и е била използвана в миналото като хан. Наречена е на сина на младото семейство Петър (Пене на бански), както се казва и днес. През 1992 г. един от наследниците, познатият на всички банскалии Дедо Пене успява с много любов и усилия да възроди традицията на своите деди. Атмосферата в типичен бански стил се допълва и от многото оригинални предмети, запазили чувството за историческа реалност и непреходност. Вътрешната архитектура, типична за района, е с ниши, тайници и огнища с жив огън, които създават в механата уютът на българската традиция. Та със собственика на тази кръчма говорим в дните на пандемията от коронавирус. Да сподели мислите си, страховете си, надеждите си.

„Не спирам да поддържам нивото. Видяхме се поне със семейството тези дни, в които Банско е под карантина. Готвя на любимата съпруга, след като няма клиенти. Поне тя да не мрънка, че не й обръщам внимание. Какво друго ни остава? Понякога заставам пред огледалото, пък си кажа: Ха, наздраве, Дедо Пене! И пийна от любимото си червено вино. Това е един от начините да се съхраним - с усмивки и шеги. Така се поддържа духът ни. Нищо страшно няма в карантината, в стоенето вкъщи, в мерките, свързани с извънредното положение в България”, казва с типичната си усмивка Дедо Пене.

Наясно е, че в Банско е още по-сериозно положението, тъй като целият град е под карантина, нито можеш да излезеш от Банско, нито може някой да влезе и да те види. Неудобно е и за децата, те искат да скачат навън, да изразходват енергия. Още повече в момента, когато не ходят и на училище. А някои са затворени между четири стени. Добре е, че доста от банскалии имат дворове, та има къде да подишат чист въздух, без да нарушават изискванията.

„Положението е като кацата с виното - затягаш обръчите и спира течът. Така и с пустия му коронавирус, затягаме обръчите, че да „тече” по-малко в страната ни и да излезем бързо и с малко рани от ситуацията. Пандемията ще отмине, но е важно да не рухне икономиката. Пенсионерите ще си чакат пенсиите всеки месец, туризмът реално е спрял. Но трябва да разберем положението. Да не се оплакваме, а да изпълняваме, мъжки времена са тези дни. Да чуваме и да се съобразяваме с учените, с лекарите, с експертите. Да не изпадаме в паника”, категоричен е банскалията.

Той е благодарен на Националния оперативен щаб, че досега никой не се е сетил да каже: „Спрете пиенето”. И Дедо Поне продължава с вино и мезе да поддържа и засилва имунитета си. Той е убеден, че сега трябва да се стегнем като народ, а не всеки в Банско да се вайка колко е пропуснал да изкара заради коронавируса. С дисциплина ще преодолеем и тази опасност. „На нас, банскалии, трудно се дават съвети, но виждам, че сега съгражданите ми спазват изискванията. Аз понесох щети, но не се вайкам. Затворих кръчмата, която е работила в какви ли не времена, още на 8 март. Просто усетих, че нещата са сериозни. Тъгата ми е само, че се наложи да съкратя шестима души, всички са мои съграждани. Сега съм сложил една маса в средата на заведението, на нея сядам през деня и си спомням за хубавите дни, когато бе пълно с хора тук. Но не пресмятам загубите, че в противен случай ще трябва да открият Централен европейски диспансер, такива като мен ще луднат, ако се вгледат в загубите и започнат да страдат. Не е време за сметки, ако много я тъниш, то ще я скъсаш. Категоричен съм, че всяка криза открива път към ново възраждане!”, категоричен е Дедо Пене.  

Дедо Пене, светла да е паметта ти! Ще те помним!

Изказваме искрените си съболезнования на близките!