Джон Стайнбек: В политиката и сделките трябва със зъби и нокти да си пробиваш път, за да станеш цар на планината

Джон Стайнбек е прочут американски писател, драматург и есеист. Роден е на днешната дата през 1902 година. Най-известното му произведение е „Гроздовете на гнева”, роман, считан за класика на 20-и век. Епическата картина на трагедията, сполетяла хиляди дребни фермерски семейства през Голямата депресия в Америка (30-те години на 20 век), оживява на страниците на творбата и предизвиква широки дебати и спомага за въвеждане на реформи в земеделието. Романът печели наградата "Пулицър" през 1940 година. През 1919 година г. Стайнбек завършва гимназия в Салинас и след това следва морска биология в Станфордския университет до 1925 година.

През по-голямата част от Голямата депресия и от брака си с Карол Стайнбек живее в малка къща, собственост на баща му, в Пасифик Гроув, Калифорния, в залива Монтерей, на няколко преки от град Монтерей, който по-късно става сцена за много от творбите му. Стайнбек Старши осигурява на сина си дърва за огрев, хартия за ръкописите и конструктивна критика, които го карат в началото на 1928 г. да напусне работата си в склад в Сан Франциско и да се отдаде изцяло на писателското поприще. Сред най-известните му творби са също така „За мишките и хората”, „Улица Консервна”, „На изток от рая”, "Зимата на нашето недоволство".

През 1962 г. Стайнбек печели Нобелова награда за литература за „реалистичното си и творческо писане, комбинирано с чувство за хумор и остри обществени възгледи“. В деня на съобщаването на победителя (25 октомври), когато преди церемонията е попитан от репортер дали заслужава наградата, Стайнбек отвръща „Честно, не“. Големият американски писател си отива от този свят на 20 декември 1968 година.

Вижте интересни цитати от негови книги:

„Навярно най-добрият събеседник в света е онзи, който насърчава другите да говорят.”

„Понякога мълчанието е най-красноречиво.”

„Когато човек твърди, че не иска да говори за нещо, той обикновено иска да каже, че не е в състояние да мисли за нищо друго.”

„Някои хора мислят, че ако оздравяват, ще затъмнят славата на своето страдание. Но компресът на времето не признава никаква слава. Всеки оздравява, само трябва да изчака.”

„Често ми е хрумвало, че доброто възпитание е може би онзи външен заглушител, който не дава да се разбере, че ти се пръска сърцето.”

„Колкото по-малко знаеш, толкова по-добре се чувстваш.”

„Бремето на познанието е твърде голямо, за да може да го възприеме един-единствен мозък.”

„Човек може на всичко да издържи.”

„Какво друго, ако не кураж, се изисква, за да се отгледат деца?”

 „Две мнения съм чувал: едното казва, че мълчаливецът е мъдрец, а според другото човек, който не приказва, е човек, който не мисли.”

 „Длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света.”

 „Глупостта нарушава понякога установения ход на нещата и позволява да започнете нещо ново.”

„Да живееш значи да имаш следи от рани.”

„В политиката и сделките трябва със зъби и нокти да си пробиваш път, за да станеш цар на планината. Щом стигнеш там, вече можеш да бъдеш велик и милостив, но най-напред трябва да стигнеш.”

„Когато нещо ти липсва, винаги мислиш за него. Щом е сам човек, мисли за много неща. Знаете ли, повечето хора живеят деветдесет процента в миналото, седем процента в настоящето и само три процента в бъдещето. Сатчел Пейдж е казал най-мъдрото нещо по този въпрос. Той казва „Не се оглеждай назад. Може би нещо те настига.”