Тодор Колев: Няма как да обясниш нещо на човек, с когото ви делят два вагона книги!

Тодор Колев, един от титаните на българското кино и театър, е роден на 26 август през 1939 г. в Шумен. Той се превръща в един от най-обичаните български актьори. Играе като звяр във всяка своя роля, грабва зрителите с невероятния си талант, с излъчването си, с увереността в таланта си. Еднакво силен и в комични, и в драматични образи.

Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (1965 г.). Работил е в театрите в Смолян, Шумен, Пловдив, в столичните „Сълза и смях“, театър „София“ и Театър 199. На Стената на славата пред Театър 199 има пано с отпечатъците му.

Участва в над 40 игрални филма, сред които „Цар и генерал“, „Козият рог“, „Иван Кондарев“, „Двойникът“, „Господин за един ден“, „Опасен чар“. Няма българин, който да не знае поне една култова реплика на героите на Тодор Колев от някой от тези филми. Преподава актьорско майсторство във ВИТИЗ от 1975 г. като асистент-преподавател. Впоследствие получава научната степен доцент.

В началото на демократичните проени става народен представител в VII-о Велико народно събрание. Съветник е в посолството ни в Канада през 1992-1993 г. През 1999 г. издава автобиографичната си книга „Варненското софиянче от Шумен“ с подзаглавие „Житие и страдание на грешного Тодора“.

Автор и водещ е на телевизионното предаване „Как ще ги стигнем… с Тодор Колев“ (1994 – 1998) и „Вход свободен“ (1998 – 1999). Последният филм, в който се снима, е сериалът „Сутрешен блок“, излъчван през 2012 година по ТВ7.

Обичаният от поколения българи Тодор Колев си отиде от този свят на днешната дата през 2013 г. след тежко боледуване от рак на белите дробове.

Филмите и думите му ще продължат да са актуални за българите.

Ето някои от най-емблематичните му реплики и цитати от филми, в които е играл:

„Няма как да обясниш нещо на човек, с когото ви делят два вагона книги.”

„Ако си кажете „О, Господи, колко жалко, че свършва“, тогава сте направили нещо.“

„Знаете ли за какво трябваше да ми дадат награда? За това, че издържах да живея в тази държава – с моите възможности, с моя талант, с моето мислене, с моя мироглед. Дълбоко се упреквам, че не съм намерил мъжество и характер навремето да емигрирам.“

„Имам мечта, която обаче е неосъществима – да бъда рентиер. Не желая да правя нищо повече, всичко ме е обезкуражило до болка…“

„Нещата, за съжаление, не отиват на добре. Не можеш с индивиди, чиито мисли са на етажи под земята, да решаваш проблемите на хората.“

„Ако се опиташ да се бориш, защитеният винаги е простакът, тъпият, идиотът без задръжки, животното с мускулите – не интелектуалецът, интелигентният, ученият, челият. Не-е-е, каква борба – с кого, с мечките?“

„Никоя жена не бива да чува, че някога друга жена е била повече обичана от нея. Принцип.“ („Опасен чар“)

„… знаеш ли, брат’чед, кое отличава хората от животните? Алкохолът! Нито едно животно не пие!“ („Двойникът“)

„Икономията е майка на мизерията.“ („Опасен чар“)

„Кокошка отвсякъде може да долети, яйцето не може.“ („Господин за един ден“)

„Слушай, брат’чед, какви са тия оставки? Няма да дезертираме! Науката е като хорото – хванеш ли се веднъж – край!“ („Двойникът“)

„Ако имаме късмет, това ще се роди в Америка.“ (към жена си, която отново е бременна в „Господин за един ден“)

„Лошо, Седларов, лошо!” – „Опасен чар“