Френсис Бейкън: Геният, умът и духът на нациите се вижда в техните пословици

Френсис Бейкън
Френсис Бейкън

Той е сред най-колоритните личности, живели в средата на 16-и и в първите 20 години на 17-и век. На днешната дата през 1561 година е роден английският юрист, политик и писател Френсис Бейкън, който става по-известен като философ и защитник на научната революция.

Баща му Никълъс Бейкън е пазител на английския печат, като Френсис Бейкън наследява титлата. Той получава рицарска титла през, обявен е за барон и виконт. Бейкън започва кариерата си като юрист и достига до поста лорд-канцлер, но е осъден за корупция, което слага край на съдебната му кариера.

Въпреки това той е по-известен като философ и защитник на научната революция. Трудовете му установяват и популяризират индуктивната логика (т.е. от частното към общото). Чрез наблюдения се набира емпиричен материал. Информацията се обобщава и по този начин се формулират аксиоми. Аксиомите от своя страна също се обобщават и се формулират висшите аксиоми – научните закони в науката. Индукцията предполага извличане на познание за природата чрез експерименти, наблюдения и проверка на хипотези. В контекста на епохата тези методи се свързват с окултните течения на хрметизма и алхимията.

Бейкън се занимава с въпроса за класификация на науката. Той прави две класификации: на основа на познавателните способности и пирамидална класификация. Бейкън озаглавява проекта си за реформа в науката „Голямото възстановяване“. От така замисления труд Бейкън успява да завърши първите три части, станали известни като „Нов органон“ по подобие на Аристотеловия „Органон“. Той умира на 9 април 1626 година.  

Ето интересни негови мисли за живота и знанието:

В тъмнината всички цветове са еднакви.

Най-доброто от всички доказателства е опитът.

Сдържаността и умереността в разговорите стоят над красноречието.

Геният, умът и духът на нациите се вижда в техните пословици.

Повърхностните философии скланят човешкият ум към атеизъм, а дълбоките – към религия.

В знанието има сила, в силата има знание.

Ласкателството е стилът на робите.

Ласкателството облича слабата душа, безпомощният ум, порочният характер.

Мълчанието е добродетелта на глупаците.

Няма нищо по-страшно от самия страх.

Мислите на философа са като звездите, те не дават светлина, защото са твърде възвишени.

Най-страшната самота - да нямаш истински приятели.

Съзерцанието е благопристойно безделие.

Умният човек създава повече възможности, отколкото намира.

Парите са добър слуга, но лош господар.

Правила на поведението - това е превод на добродетелите на общодостъпен език.

Много, казвайки, че могат да купят всичко със своето богатство, сами преди това са продали себе си.

Коментари
Екипът на Илинден Прес Ви информира, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни думи и квалификации, както и обиди на расова, етническа или верска основа. Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Илинден Прес от потребителите. Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Илинден Прес. Преди да пишете коментари, прочетете нашите правила за участие във форумите.
    Няма добавени коментари!
Напиши коментар:
Въведете кода от картинката!

Още новини