Гео Милев: Човекът преди всичко, той е и цел, и мечта, и красота, и любов, и изкуство, и дух, и свят, и бог

Гео Милев е български поет и публицист, основен представител на експресионизма в българската литература. Роден е на днешната дата през 1895 година в Радне махле /днес-Раднево/. Списание „Везни” /1919-1922/, което издава, се превръща в рупор на символизма и експресионизма в България.

В започналото да излиза през януари 1924 г. списание „Пламък" Гео Милев печата статии под надслов „Грозни прози“, великата си поема „Септември", както и началото на поемата „Ад“. Заради поемата „Септември“ книжка 7-8 на списанието е конфискувана, а Милев е даден под съд. През януари 1925 г. списанието е забранено. На 14 май 1925 г. заради поемата Гео Милев е осъден на 1 година тъмничен затвор, глоба от 20 000 лв. и лишаване от граждански и политически права за 2 години.

Той решава да обжалва постановената присъда пред Апелативния съд, но на 15 май е извикан за „малка справка“ от полицията и изчезва безследно. Заедно с други симпатизанти на левицата е убит от полицията по време на Априлските събития през 1925 г. След себе си оставя за поколенията своето творчество. Днес се надяваме неговите финални слова от поемата „Септември”: Човешкия живот ще бъде един безконечен възход – нагоре! нагоре! Земята ще бъде рай – ще бъде!”, да станат все някога реалност.

Ето някои мисли на Гео Милев в неговите публицистични творби:

„Димчо Дебелянов бе посечен в жертва на една голяма и страшна Химера. Безсмислената Химера Отечество“.

„Фрагментът е рожба на новото изкуство. Новото изкуство е фрагментарно. Непълно или недопълнено с обяснителните подробности на непосредната логика“.

„Никога Народният театър не е падал тъй дълбоко в преизподнята на художественото невежество и художествената анархия, както днес: това впечатление имат всички ценители на изкуството у нас – близки или отдалечени от театъра“.

„Писателю,

Ти се отказваш да служиш на ежедневния живот, на суетния шум на делничния ден. Ти търсиш празник. Изкуството, красотата е за тебе празник. Но този егоистичен твой празник – твой празник – какво общо има той с алтруистичния живот на човечеството? С Живота, писан с главна буква? Защото: това, което ти наричаш твое творчество, твоя поезия – то е само частен твой дневник, дневника на ежедневния, егоистичния твой живот. Дневник в стихове или дневник в разкази. И тия стихове, и тия разкази – ти ги съчиняваш само за свое собствено удоволствие. И затова те не трогват никого, освен тебе и твоите приятели. И затова твоята литература, нашата, българска литература не играе никаква роля в българския живот. Защото Животът е проблемът“.

„Естетиката е същевременно и етика – по силата на простия факт, че всяко естетично проявление – всяко художествено произведение – всяко изкуство – е проявление преди всичко на човека… Защото ний съществуваме! Затова и в художника ний дирим преди всичко човека – етичния елемент. Човекът преди всичко! Човекът е всичко: и цел, и мечта, и красота, и любов, и изкуство, и дух, и свят, и бог“.