Ръдиард Киплинг: Думите са, разбира се, най-силният опиат, употребяван от хората

Британският писател и поет Джоузеф Ръдиард Киплинг е роден на днешната дата през 1865 г. в Бомбай, Индия. Учи в Лондон, където се формира неговият мироглед, включително и преклонението му пред реда и организираността. Творчеството му е разнообразно, като в него вплита много от видяното по време на своите пътешествия.

Първия си стихотворен сборник „Училищна лирика“ издава в Индия, когато е на 16 години. Учи в Англия, после се завръща в Индия и започва работа като журналист. В продължение на 5 години работи като щатен сътрудник, а след това като съредактор на Граждански и военен вестник в Лахор (един от най-големите градове на днешен Пакистан). В задълженията му влиза и седмичното приложение към вестника със занимателни очерци и разкази.

След пътешествието в Япония и САЩ се завръща в Англия. Пътува до Южна Африка, Австралия и Нова Зеландия. Жени се за американка и се опитва да се установи в Америка, но след смъртта на по-голямата му дъщеря Джозефин се завръща през 1902 г. в Англия, където остава до смъртта си.

Киплинг достига необичайно рано творческа зрелост, което личи още в първата му книга със стихове „Департаментски песни“ (1886 г.), която е издадена когато авторът е на 21 години.

Киплинг е автор на стихосбирките „Песни от казармата“ (1892 г.), „Седем морета“ (1896 г.), „Пет нации“ (1903 г.) и др., благодарение на които името му става известно по цял свят. Издава прозаични книги: сборник с разкази „Прости разкази от планините“ (1888 г.), романите „Угасна светлината“ (1890 г.), „Ким“ (1901 г.) и други.

Критикувайки английската колониална администрация и упреквайки английското правителство и военното командване в липса на заинтересуваност към низшите чинове, Киплинг създава впечатление за безстрастна обективност на своите възгледи. Творчеството му е посветено на утвърждаването на цивилизаторската мисия на англосаксонската раса сред изостаналите народи на Изтока („Бремето на белия човек“, 1899 г.), което според някои е тенденциозно.

Най-добрите стихове на писателя са близки до традицията на английските песни и балади, отличават се с динамичен хумор и образно просторечие. С голяма популярност се ползват неговите детско-юношески произведения „Книга за джунглата“ (1894 г.) и „Втората книга за джунглата“ (1895 г.).

Киплинг е най-младият Нобелов лауреат за литература (1907 г.), той получава наградата на 42-годишна възраст. След Първата световна война, в която загива единственият му син, мирогледно творческата доктрина на писателя рязко се променя. Масонската му принадлежност е ярко изразена в повечето му творби, като най-силно впечатление прави автобиографията му. Умира от мозъчен кръвоизлив в началото на 1936 г.

Предлагаме ви някои мисли на твореца:

И най-глупавата жена може да се справи с умен мъж, но с глупака може да се справи само най-умната.

Всеки един е повече или по-малко луд на някоя тема.

Бог не може да бъде навсякъде, затова е създал майките.

Женската догадка е много по-точна от мъжката увереност.

Винаги предпочитам да вярвам в най-доброто у хората – това спестява толкова безпокойства.

Думите са, разбира се, най-силният опиат, употребяван от хората.

Една жена е само жена, но една добра пура е пушене.

Имаме четиридесет милиона причини за неуспех, но нито едно извинение.

Първото условие да се разбере една чужда страна е тя да се помирише.

Ако историята се преподаваше под формата на историйки, никога няма да бъде забравяна.

Азия не може да бъде цивилизована с методите на запада. Има твърде много от Азия и е твърде стара.

Той се загърна в цитати, тъй както просяк се загърва в императорска порфира.

Хората отстояват предразсъдъците си и ги наричат инстинкти.