Джек Лондон: Функцията на човека е да живее, не да съществува!

Джон Грифит Чейни, известен по целия свят като Джек Лондон, е американски писател който пише романи, документални книги, разкази, стихотворения, пиеси, есета. Роден е на 12 януари 1876 г. Той изумява със своята плодовитост, успява да напише над 20 романа, стотици разкази и кратки истории. Постига световна слава още приживе с таланта си да разказва любопитни и приключенски сюжети.

Джак завършено начално училище, а след това пое серия от работни места, свързани с тежък физически труд. До 13-годишна възраст, той е работил 12 до 18 часа на ден в консервна фабрика. Джак също лопати въглища, пиратски стриди, и работи на борда на кораб за запечатване. Това беше на борда на този кораб, че той преживява приключения, вдъхновили някои от първите си истории. През 1893 г., при насърчаване на майка си, той влезе конкурс писане, каза една от историите, и печели първа награда. Това състезание го вдъхновява да се посвети на писането.

В крайна сметка той напуска училище и заминава за Канада, за да опита късмета си в златната треска в Клондайк. Този път на север допълнително го убеждава, че той има много истории за разказване. Той започва да пише всеки ден и се продават някои от неговите разкази за издания като “Overland месец” през 1899 година.

Джек Лондон публикува първите си два романа - “Дъщеря на снеговете” и „Круиза на Dazzler”, през 1902 г. Година по-късно, на 27-годишна възраст, той постига търговски успех с най-известния му роман “Дивото зове”. Този кратък роман приключение е създадена през 1890 г. и разказва за златната треска в Клондайк. През 1906 г. Лондон публикува втория си най-известен роман „Белия зъб”. Книгата постига незабавен успех и оттогава е адаптиран във филми и телевизионни сериали. Джек Лондон напуска този свят на днешната дата 1916 година.

Ето интересни цитати от великия американски писател:

„Животът достига връхната си точка, когато осъществява в най-пълен размер онова, за което е предназначен.”

„Никой не може да насилва своята природа, без тя да си отмъсти.”

„Не живея заради това, което светът мисли за мене, а заради това, което аз мисля за себе си.”

„Животът не е въпрос на това да имаш хубави карти, а понякога на това да изиграеш лошите карти добре.“

„Кокалът, подхвърлен на кучето, не е милосърдие. Милосърдие е, ако споделите кокала с кучето, когато сте гладни колкото него.”

„Мъжът рядко цени както трябва жената поне докато не се е лишил от нея. Той не си дава сметка за недоловимата топлота, излъчвана от женския пол, докато е обкръжен от нея; обаче отнемат ли му я, започва да усеща все по-голяма празнота в съществуването си и да изпитва някакъв смътен глад за нещо тъй неопределено, че не може да каже какво е то. Ако другарите му нямат повече опит от самия него, те поклащат със съмнение глави и му дават силно очистително. Но гладът не минава, а се засилва; той загубва интерес към всекидневието си и става мрачен, а един ден; когато тази празнота е вече непоносима, изведнъж настъпва миг на прозрение.”

„Знаете ли, че единствената цена, която животът има, е цената, която той сам си придава? Разбира се, и тази цена е преувеличена, тъй като животът е по необходимост пристрастен към себе си.”

„Човекът с тояга е законодател, господар, комуто трябва да се покоряваш, макар и да не е необходимо да търсиш неговата обич.”

„Ограниченият ум забелязва ограничеността само в другите.”

„Предпочитам да съм пепел пред прах. Предпочитам искрата ми да изгори в ярък пламък, вместо да бъде задушена от гниене. Предпочитам да бъда великолепен метеор, всеки мой атом прекрасен блясък, пред заспала и постоянна планета. Функцията на човека е да живее, не да съществува. Не бива да губя дните си, опитвайки се да ги удължа. Трябва да използвам времето си.“