Иван Бунин: Ако човек не е загубил способността си да очаква щастието, той е щастлив

Иван Алексеевич Бунин е известен руски писател, поет и преводач, който твори в края на 19-и век и през първата половина на миналия век. Всепризнат майстор на разказа и на руското художествено слово, който е роден на днешната дата през 1870 година. Той е достоен продължител на класическата руска литература от ХIХ век. Изворът на неговото творческо дело идва от дълбините на руския живот, на руската душа, език и природа. Иван Бунин е световноизвестен писател. Неговите стихове и проза са известни и обичани в десетки страни, още приживе той получава сърдечно признание от най-видните си съвременници - Л. Н. Толстой, Горки, Чехов, Блок, Томас Ман, Ромен Ролан и др.

Най-значимите му творби са повестите „Село", ”Суходол“, в които темата е съдбата на Русия и руският национален характер. Последната му художествена книга „Тъмни алеи“пък е смятана за най-четения сборник с къси разкази в Русия през 20 век.

През 1887 година Бунин публикува първото си стихотворение в едно петербургско литературно списание. Първата му стихосбирка „Листопад“ (1901) е добре посрещната от критиката.

Бунин става известен и като преводач. Той публикува първото си по-дълго произведение, повестта „Село“, когато е на 40 години. Тя представлява мрачно изображение на селския живот с неговата глупост, жестокост и насилие. Острият му реализъм, „героите, потънали дотолкова под средната интелигентност, че едва остават хора“, го сближават с Максим Горки. Две години по-късно Бунин публикува повестта „Суходол“, завоалирано описание на собственото му семейство.

Творецът напуска Москва след Руската революция и се премества в Одеса. Той напуска страната с последния френски кораб през 1919 г. и се установява в българската столица София. Друг руски емигрант обаче открадва скъпоценностите на съпругата му и подаръците за юбилея на Бунин от стаята на писателя в хотел „Континентал“. Писателят напуска София и се заселва в Грас, Франция. Там той публикува дневника си, показващ аристократичната му антипатия към болшевишкия режим. За съветското правителство той пише: „Каква отвратителна галерия от каторжници!“. По-късно той се противопоставя и на нацизма. Руската емиграция се отнася към Иван Бунин като към доайен на руските писатели в традициите на Толстой и Чехов. Той става първият руснак, получил Нобелова награда за литература /1933 година/. Бунин умира от инфаркт в Париж на 8 ноември 1953 година.

Ето интересни негови мисли:

Суетността избира, истинската любов - не.

Животът на човек се изразява в отношението на крайното към безкрайното.

Когато обичаш някого, никакви сили не могат да те накарат да вярваш, че може да не те обича този, когото обичаш.

Търпението е медицината на бедните.

Любовта кара дори магаретата да танцуват.

Обожаваме жената за това, че тя доминира над нашите мечти и идеали.

Не Бог, не Бог ни е създал. Ние сме сътворили Бог с робски сърца.

Не думите е нужно да се преведат, а силата и духът.

Ако човек не е загубил способноста си да очаква щастието, той е щастлив. В това е и щастието.

Жените никога не са така силни, както когато те са въоръжени със слабост.

Повече от всички рискува този, който не рискува.

Цял живот страдам от това, че не мога да изразя това, което искам.

Който се жени по любов, има добри нощи и лоши дни.

Всичко минава, но не се забравя.

Знаете, че на света има толкова малко щастливи срещи...

Изглежда, че нищо не може да бъде по-добро от миризмата на зимния въздух, с който влизате в стаята от двора...