Мелник празнува в 8-вековна уникална църква полагането на пояса на Пресвета Богородица

Храмът
Храмът "Света Зона" в Мелник

Един от най-красивите и духовни градове в България - град Мелник, празнува в 8-вековната уникална църква „Света Зона”. Храмовият празник е на 31 август /четвъртък/, когато се чества полагането на честния пояс на Пресвета Богородица.

Литийно шествие и водосвет с иконата на света Зона от центъра на града до параклиса на някогашния манастир „Света Богородица Спилеотиса” ще има ден по-рано в 19:00 часа. Час покъсно в центъра на Мелник започва музикалната програма. На сцената ще се качат самодейци от община Сандански и певецът Карамфил Божиков. В празничния ден от 08:00 часа ще се отслужи празнична литургия и водосвет в параклиса на манастира, на които ще присъстват стотици миряни.

Манастирът днес е в руини, а е построен в началото на XIII век от най-забележителния владетел на града - деспот Алексий Слав от царската династия на Асеневци.

Публикуваме един материал, който проследява историята на този неповторим молитвен дом, който отвори врати за миряни преди 10 години:

Църквата е част от някогашния манастир „Св. Богородица Спилеотиса” („Св. Зона”) и е един от най-ценните културно-исторически паметници в региона. Религиозният комплекс е изграден върху тераса в източния край на монашеската зона на мелнишката крепост по времето на деспот Слав, на платото „Св. Никола” южно над Мелник. Функционира до началото на ХХ век, след това е изоставен и започва да се руши.  Главната църква е реставрирана през 40-те години на миналото столетие.

Манастирът е от типа на частно-владетелските манастири, строени на Балканите през ХІІ – ХІV в. за възхвала и помен на подвизите на владетели и други висши аристократи-ктитори и техните семейства, в които те често прекарвали последните години от живота си. Понякога дори приемали монашество, намирайки в тях и вечен покой. Построен е на „свято място” - издълбана в скалата в западния склон на манастирската тераса малка пещера-монашески скит (спилеон на гръцки език), включена в основната структура на манастира, причина за названието му „Св. Богородица Спилеотиса”, т. е. „Св. Богородица от Пещерата”, свързано с нейното Успение. През ХVІІІ в. приел и името „Св. Богородица на Светия пояс” по едноименен параклис на Ватопедския атонски манастир.

През 1979-1981 г. под ръководството на археолога проф. Виолета Нешева започва проучването му. При разкопките са установени два основни строителни периода през Средновековието - 1209/1211 г. и в края на ХVІ в., както и през Възраждането (ХVІІІ в.). Ремонтите се наложили поради частични разрушения в средата на ХІІІ в. и през ХІХ в. Ктитор е деспот Алексий Слав от българската царска династия на Асеневци, създал своя държава със столици Цепена и Мелник (1208 -1230 г.), издал на манастира дарствена грамота (сигилий) през 1220 г.. Според този документ статутът му е „деспотски и царски”, „царски манастир”. При следващата византийска власт в града е „императорски манастир”. Манастирът е имал три наземни църкви: „Св. Богородица” – главна църква (католикон), „Св. Спиридон” и „Св. Пантелеймон” – костница. Първоначално главната църква е била позиционирана в централната част на основната манастирска сграда, с южна фасада, непосредствено видима от манастирската порта. След срутване на ската заедно с манастирски сгради в края на ХVІ в.е останала в края на двора. Храмът е с четири строителни периода и едно преустройство след третия период. След всяко разрушение е извличан годният за нова употреба строителен материал. Строен е с ломени камъни и бял хоросан, на широки хоризонтални фуги между редовете.

Останките от първите два периода са много оскъдни. Руините от третия период са включени в източната, северна и южна стени на сегашния параклис. Църквата и през трите периода е била изографисана и отвътре, и отвън. Открити са фрагменти от стенописи от първия и втория период, различни по стил от стенописите на църквата „Св. Никола” в Мелник, но показващи близост с изкуството на балканските провинциални творчески центрове като Солун, Търновград, Охрид, Верея, Костур. Те са от регистър от едри фигури на светци в цял ръст долу и многофигурни композиции в горните регистри. Манастирът от 1364 г. е метох на Ватопедския манастир на Атон. Първоначално заеманата площ е около 1650 кв. м. Оцелелите зидове маркират общ план на удължен трапец. Състои се от две части: преддверие със защитен пирг-камбанария и същинска манастирска сграда, в която покрай оградните стени се намирали игуменарница, библиотека, болница, водохранилище с магерница и трапезария, монашески килии. Манастирът „Св. Богородица Спилеотиса” се оказва най-добре документираният средновековен манастир в днешните български земи. Особено ценен в това отношение е инвентарният опис от 1365 г. във връзка с предаването на манастира от деспот Йоан Углеш под егидата на Ватопедския манастир на Атон. Не се знае по архивни писмени данни дали  реликвата „Честният пояс на Св. Богородица” се е намирала в манастира, но това е допустимо. Още повече, че през 1636 г. двама мелничани – Константин Димитриу Каламбакис и Пасхали Георги Пасхали, единият е златар, заедно с йерей Генадий са посветили и дарили на католикона (главната църква) на Ватопед една сребърна кутия, изработена в Мелник, за съхраняване на честния пояс на Богородица, дарен на този манастир през XIV в. от замонашилия се в него византийски император Йоан Кантакузин. Според християнската притча Честният пояс на Богородица бил поверен на св. апостол Тома по нейна поръка в момента на нейното Успение. По същото време към книжовното богатство на „Спилеотиса” бил прибавен пергаментен кодекс от XII век, дар от йеромонах Доротей от Мелник, а друг ръкопис, притежание на този манастир или на „Св. Богородица Пантанаса”, бил подарен през 1649 г. от мелничанина псалт Палатий на ватопедския монах Партений. Тогава метохът все още е носел името „Св. Богородица Спилеотиса”. Изглежда, че след ремонтите и обновяването на интериора на католикона в началото на XVIII в. той е приел и ново посвещение „Св. Богородица на Св. Пояс” (Св. Зонá).  

Хората в Мелник се гордеят, че след славното минало на манастира поне главната му църква ще има и добро бъдеще. Вярват, че ще се развие поклонническият туризъм в града им. Църковно-манастирското културно наследство тук е безценно богатство, което привлича вниманието на множество различни специалисти и любители на старини – българи и чужденци, с разнообразието и високостойностните си архитектурни и художествени ценности с неповторимо обаяние, създадено от знайни и незнайни творци от различни центрове на християнското изкуство. Градът е митрополитска резиденция още от 6 век, от това време датират първите му храмове. В миналото наричали Мелник „Града на 100-те църкви”, сравнявали го с Ерусалим. Като „Богозиданият град” е упоменат в грамота от 1356 г. на сръбския крал Стефан Урош, “богопазен” или “богоспасен” град-крепост се споменава в акт на Константинополския патриарх от първата половина или средата на ХІV в. „Спасихме църквата и от руини я вдигнахме отново. Направихме го, защото всеки храм е средище на вярата и българщината”, казват жители на най-малкия ни град.

Коментари
Екипът на Илинден Прес Ви информира, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни думи и квалификации, както и обиди на расова, етническа или верска основа. Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Илинден Прес от потребителите. Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Илинден Прес. Преди да пишете коментари, прочетете нашите правила за участие във форумите.
    Няма добавени коментари!
Напиши коментар:
Въведете кода от картинката!

Още новини