Алфред Хичкок: Киното – това е животът, от който са изрязани скучните сцени

Той е сред най-добрите режисьори на съспенса и трилъра. Алфред Хичкок е английски кинорежисьор, кинопродуцент и сценарист, който е роден на днешната дата в края на 19-и век – през 1899 година. Талантливият англичанин е визионер и новатор на своето време. Един от колосите на седмото изкуство. Като повечето британци има странно чувство за хумор, но пък усеща по неповторим начин киното и знае как да прави добро кино. Той е режисьорът, създал едни от най-ярките и уникални трилъри и хоръри в историята на седмото изкуство. Най-известният хорър на режисьора - "Психо", е един от многото случаи, когато истински психопат служи за вдъхновение на седмото изкуство.

След успешна кариера в нямото кино и ранното озвучено кино в родината си, той се премества в Холивуд и през 1956 година става американски гражданин, но остава и британски поданик.

Хичкок режисира повече от петдесет пълнометражни филма за над 50-годишната си кариера. Той прави сцените по начин, който манипулира чувствата на публиката, усилвайки тревогата, страха или съчувствието, и използва новаторски подход към монтажа, за да демонстрира гледната точка на героите. Много от филмите му завършват с неочакван обрат и имат напрегнат сюжет с насилие, убийства и престъпления, макар че често криминалната загадка служи само за отвличане на вниманието от психологическото изследване на героите. Филмите на Хичкок заемат много теми от психоанализата и съдържат силен сексуален подтекст.

Много критици го определят като най-великия кинорежисьор на всички времена. И съвсм естествено Хичкок се превръща в една от иконите на популярната култура в средата на 20-и век. Умира на 29 април 1980 година.

Ето някои любопитни мисли на Хичкок:

Жената трябва да бъде като добър филм на ужасите – колкото повече неща оставя на въображението, толкова по-добре.

Щастлив брак е този, в който мъжът разбира всяка дума на жената, която тя не е казала.

Да те ударят не е толкова ужасно. Ужасно е самото очакване.

Човек не е беден, ако все още може да се смее.

Сега, като че ли стана много модерно да се затварят капсули с послания към бъдещите поколения, които да им дадат някаква представа за нас. Аз съм подготвил моя собствена капсула – сложил съм в нея няколко доста големи парчета динамит, барут и нитроглицерин. Трябва да я отворят през 3000 година и тя ще покаже кои сме ние в действителност.

Телевизията е направила много за психиатрията – освен че разпространява информация за нея, точно толкова добре и допринася за необходимостта от нея.

Телевизията е като тостера – натискаш бутона и всеки път изскача едно и също.

Няма нищо по-страшно от затворената врата.

Любовта е като партия бридж, в която всички блъфират – мъжете, за да спечелят, а жените, за да не загубят.

Най-добрите актьори, разбира се, са на Дисни. Слабите актьори просто ги трие.

Да обичаш – това значи да престанеш да сравняваш.

Жена, която се съблича публично, ми напомня на режисьор, който в началото на филма съобщава развръзката.

Киното – това е животът, от който са изрязани скучните сцени.

В художествените филми режисьорът е бог, а в документалните – Бог е режисьорът.

Аз мога да екранизирам и "Пепеляшка", само че зрителите веднага ще видят труп в каляската.