Бърнард Шоу: Никога не казвай всичко, което знаеш, но винаги знай какво казваш

Джордж Бърнард Шоу е сред най-известните ирландски писатели. Той е и драматург, есеист, театрален критик, общественик и пътешественик и истинска енциклопедична личност. Роден е на днешната дата през 1856 година в Дъблин. Средното си образование получава там. По-късно Шоу нарича училището „най-вреден етап“ от образованието си. Той неведнъж критикува образователната система, която се съсредоточава върху умственото, а не духовно развитие на децата. Особено авторът критикува системата за физически наказания в училищата.

Тъй като семейството няма средства да го изпрати в университет, Шоу на 15-годишна възраст започва работа като служител в агенция за недвижими имоти. Занимава се със събиране на наеми, същевременно се научава да води прецизно счетоводни книги и да пише с много четлив почерк. Всичко, написано с почерка на Шоу (дори и в напредналите му години) е лесно и приятно за четене.

През 1876 г. Шоу се мести в Лондон. Там започва да посещава библиотеки и музеи, усилено се занимава и създава своите първи произведения. Неговите ранни романи нямат успех до 1885 г., когато той става известен като творчески критик, и едва тогава те са публикувани.

Той сътрудничи на редица литературни издания („The Star“, „The Pall Mall Gazette“, „The World“), където завежда рубриките „Музикална критика“ и „Театрален живот“. Към средата на 80-те години на 19 век той става уважаван театрален и музикален критик. Статиите си подписва с инициалите G.B.S. и скоро за читателите тези инициали ще се свържат с представите за рядко оригинален и остроумен журналист, който изразява смело своите мнения.

Кариерата си на драматичен писател започва с пиесата си „Къщата на вдовеца“, която включва в цикъла „Неприятни пиеси“. В този цикъл са включени още 2 пиеси: „Обичаният мъж“) и „Професията на госпожа Уорън“. Последната е забранена за поставяне на сцената и трябва да минат 8 години, за да може лондонската публика да я види. Вторият цикъл „Приятни пиеси“ обхваща: „Героят и войникът“– действието на пиесата се развива по време на Сръбско-българската война, „Кандида“, „Избраникът на съдбата“ и „Никога не може да се каже“. Третият цикъл са 3 пиеси за пуритани: „Ученикът на дявола“, „Цезар и Клеопатра“ и „Промяната у капитан Брасбоунд“. Пише и кочедии - „Човек и свръхчовек“, „Другият остров на Джон Бул“, „Майор Барбара“, „Дилемата на лекаря“, „Женитба“, „Неравен брак“, „Разобличението на Бланко Поснет“, „Андрокъл и лъвът“, „Пигмалион”.

Шоу става Нобелов лауреат през 1925 г. „за творчество, белязано от идеализъм и хуманизъм, за искряща сатира, често съчетана с изключителна поетична красота“, а получава „Оскар“ през 1939 г. за сценария на филма „Пигмалион“, който е екранизация на едноименната му комедия.

Шоу е известен с изключително острия си език, като строг критик на викторианското общество и непреклонен защитник на правата на жените. Защитавал е теориите на Маркс и Енгелс за класите. Известно време е привърженик на евгениката – идеята за унищожаване на низшите прослойки и хората, които с нищо не допринасят за съществуването си, което е било свързано с неговите социално-политически възгледи, но след това преминава на позицията на мека критика на това учение.

Той е сред създателите на т. нар. Фабианско общество – организация на интелектуалци, които вярват, че обществото може постепенно да се реформира към социална справедливост. Шоу умира на 2 ноември 1950 година.

Представяме ви интересни мисли на ирландския творец:

Какво ще каже историята? Историята ще поизлъже, както винаги.

Когато четете биографии, помнете, че истината никога не става за публикуване.

Единственият урок, който можем да извлечем от историята, е че хората не извличат никакви поуки от нея.

Революциите никога не са облекчавали бремето на тиранията; те само го преместват от едното рамо на другото.

Много велики истини са били в началото кощунство.

Моят начин да се шегувам е да говоря истината. На света няма нищо по-смешно.

Никога не казвай всичко, което знаеш, но винаги знай какво казваш.

Не е нужно да изядеш цялото яйце, за да разбереш, че е развалено.

Не съм достатъчно млад, за да знам всичко.

Алкохолът е упойка, която помага да се изтърпи операцията, наречена живот.

За своето положение хората винаги винят обстоятелствата. Онези, които успяват в живота, които вървят напред и нагоре, търсят желаните от тях обстоятелства, а когато не могат да ги намерят, ги създават.

Да изучиш законите на живота значи да изпиташ поредица от унижения, все едно се учиш да караш кънки. Единственият изход е да се смееш над себе си, заедно със зяпачите

Аз мисля, че човешкият живот винаги си заслужава да бъде спасен, независимо от това кой е човекът.

Дай на човек здраве и курс, който да следва, и той няма да се притеснява дали е щастлив, или не.

Единственият начин да не сте нещастни е да нямате достатъчно свободното време да се чудите дали сте щастливи, или не.

Нямаме право да употребяваме щастието, ако не го произвеждаме.

Свободата значи отговорност. Ето защо мнозина се страхуват от нея.

Демокрацията не може да се издигне по-високо от нивото на този човешки материал, от който са изградени нейните избиратели.

Демокрацията е механизъм, гарантиращ ни, че ще ни управляват толкова добре, колкото заслужаваме.

Любов - това е грубо преувеличаване на различията между един човек и всички останали.

Задачата на една жена е да се омъжи възможно по-рано. Задачата на един мъж е да остане неженен толкова дълго, колкото може.