Антон Чехов: Любовта, приятелството и уважението не обединяват така, както общата ненавист към нещо

Антон Павлович Чехов  е един от най-видните руски прозаици и драматурзи. Пиесите на родения на 17 януари през 1860 година творец са сред най-поставяните в театрите по цял свят. Художествените му открития оказват огромно влияние върху литературата и театъра на 20-и век. Драматическите му произведения, преведени на много езици, са неделима част от световния театрален репертоар. За 26 години творческа дейност той създава около 900 творби, най-вече хумористични разкази, пиеси и повести. Чехов расте като живо, остроумно момче. Чете много, увлича се от театър и дори разиграва пред братята и познатите си цели сцени. Особена радост му доставят забавните разкази, които той чете майсторски на глас. След завършване на гимназията  Антон Павлович пристига в Москва и постъпва в медицинския факултет на Московския университет

След постъпването в университета (1879) литературната работа се превръща в основен източник на средства за Антон. Оттогава неговите дребни работи редовно се публикуват на страниците на масовите илюстровани списания под различни псевдоними – Антоша Чехонте, „Човекът без далак“ и др. След завършване на университета (1884) Чехов, работейки като окръжен лекар, продължава да пише: основният жанр в неговото творчество в този период е традиционният за масовата периодика кратък разказ - сценка, етюд. В основата на сюжета е някое забавно или нелепо произшествие, любопитна или смешна случка от живота. През 1884 г. излиза първата му книга с разкази – „Приказките на Мелпомена“, а по-късно „Пъстри разкази“ (1886) и „Невинни речи“ (1887) – сборници, съставени от писа ните за различни вестници и списания негови творби.

За творбите на Чехов са характерни отсъствието на традиционния за руската литература герой, изразяващ авторския мироглед, пресъздаването на заобикалящия свят, пречупено през емоционалните човешки възприятия, предаването на душевното състояние на персонажите чрез „случайни“ реплики и жестове.

В първата половина на 90-те години на 19 в. Чехов става един от четените писатели в Русия. През 1892 г. купува имението Мелихово в Подмосковието, където живее от същата година до 1899 г. и помага на местните селяни като лекар. Там пише пиесите „Чайка“, „Вуйчо Ваньо“, общо над 40 произведения. По-късно Чехов пътува много из Европа. В края на 1898 г. си купува земя в Ялта, където си построява дом с градина

Руските театри се оказват неготови за адекватно възпроизвеждане на новата драма – представлението на „Чайка“ на сцената на Александрийския театър през 1896 г. завършва с провал. Едва постановката на Московския художествен театър две години по-късно разкрива на публиката изкуството на драматурга Чехов. Постановките на следващите му пиеси „Вуйчо Ваньо“ (1899), „Три сестри“ (1901), „Вишнева градина“ (1904) се осъществяват само на сцената на този театър.

Чехов страда от туберкулоза още от ученическите си години, но според изследователи на живота му болестта се изостря заради честите му пътувания, и особено това до Сахалин. През лятото на 1904 г. състоянието му рязко се влошава и той заминава да се лекува в Германия, в курорта Баденвайлер. Там умира на днешната дата през 1904 година.

Ето интересни негови размисли за жените, за любовта, за живота...

Какво огромно щастие е да обичаш и да си обичан.

Когато обичаш, откриваш в себе си такова богатство, такава нежност, ласкавост, че дори не ти се вярва, че умееш да обичаш по този начин.

Младата, прелестна, поетична, унасяща в света на бляновете любов – само тя на земята може да донесе щастие.

Влюбеността показва на човека какъв трябва да бъде.

Да се ожениш за една девойка само заради това, че е симпатична, е все едно да си купиш на пазара ненужна вещ само затова, че е хубава.

Жената трябва да се възпита така, че да умее да осъзнава своите грешки, защото – по нейно мнение – тя винаги е правата.

Жените без мъжко общество помръкват, а мъжете без женско – оглупяват.

Жената е опияняващ продукт, който обаче и досега не са се сетили да обложат с акцизна ставка.

Децата са святи и чисти. Не бива да ги правим играчки на своето настроение.

Човек е онова, което мисли за себе си.

Човек е това, в което вярва.

У човека всичко трябва да бъде прекрасно: и лицето, и дрехите, и душата, и мислите.

Трябва да бъдем ясни умствено, чисти нравствено и спретнати физически.

Колкото по-високо стои човек в умственото и нравственото си развитие, толкова е по-свободен и толкова по-голямо удоволствие му доставя животът.

Истината и красотата винаги са съставлявали главното в човешкия живот и въобще на земята.

Равнодушието е парализа за душата, нейна преждевременна смърт.

Животът, прекаран в безделие, не може да бъде чист.

Не се успокоявайте, не се приспивайте. Докато сте млади, силни и бодри, не преставайте да правите добро.

Любовта, приятелството и уважението не обединяват така, както общата ненавист към нещо.

Умният обича да се учи, а глупакът – да поучава.