Петър Дънов: Вярата е магическа сила, когато човек има вяра, от нищо не бива да се плаши!

Петър Константинов Дънов, наричан от последователите си „Учителя“ или Беинсá Дунó, е български философ, основател на религиозно-философско учение, наричано Всемирно бяло братство и което се самоопределя като езотерично християнство и окултизъм. Учението му е смятано отбългарската държава за религиозно и е регистрирано отДирекцията по вероизповеданията като отделно вероизповедание. Това учение в България е известно под името дъновизъм, а последователите му са наричани дъновисти. Самият Дънов не одобрява наименованието дъновисти, а последователите му се самонаричат ученици на Всемирното бяло братство.

Той e роден на днешната дата през 1864 година. През 1872 година Петър Дънов постъпва в основно българско училище там, а по-късно завършва петокласна мъжка гимназия във Варна. На 24 юни 1886 година завършва американско методистко училище вСвищов, в което попада под влияние на протестанството. От есента на 1887 до лятото на 1888 година учителства.

През август 1888 г. заминава заСАЩ и се записва за студент вМетодистката теологическа семинария „Дрю” в град Медисън. През есента на 1892 г. се записва в Теологическия факултет на Бостънския университет, защитава дипломна работа „Миграцията на германските племена и тяхното християнизиране“ и се дипломира през юни 1893 г. Една година посещава занятията в Медицинския факултет на Бостънския университет и през 1894 г. получава сертификат, даващ му право да практикува медицина.

През 1895 г. Петър Дънов се завръща в България, установява се във Варна и отказва предлаганата му длъжност на методистки проповедник. През 1896 г. издава книгата „Науката и възпитанието“, в която анализира пътя на човека в световната драма и говори за основите на нова култура, която предстои да настъпи през идващия век.

През 1897 г. Петър Дънов учредява със съмишленици във Варна „Общество за повдигание религиозния дух на българский народ“.Същата година издава брошура с мистичен текст под заглавие „Хио-Ели-Мели-Месаил“. Така той застава в центъра на духовно общество, което по-късно прераства в „Синархическа верига“ и обществото”Всемирно бяло братство”, а последователите на Дънов започват да го наричат „Учителя“. Според тяхното гледище след 1897 г. е по-правилно да се говори за Учителя Беинса Дуно вместо за Петър Дънов.

Според някои източници етимологията на името „Беинса Дуно“ е със санскритски корени и според интерпретация може да се преведе като Този, който носи доброто чрез слово.. Според други интерпретации на негови последователи името е с корени в така наречения ватански език, който според Дънов е първичният протоезик на човечеството.

От 1900 г. Петър Дънов свиква ежегодни събори, които първоначално нарича „срещи на Синархическата Верига“. Оттогава до 1942 г. през август се провеждат годишни събори на Всемирното бяло братство на различни места. От 1901 до 1912 г. пътува из селищата на България, изнася сказки и прави френологични изследвания на избрани представители от българския народ. От 1904 г. пребивава продължителни периоди от време в София, в дома на Петко Гумнеров на ул. „Опълченска“ 66. Започва да изнася публични проповеди под форма на беседи. Централно място в тях заема фигурата наХристос.

На 16 март 1914 г. произнася в София първата официално стенографирана неделна беседа „Ето Човека“, с която слага начало на сериите „Сила и живот“. В тях Дънов излага основните принципи на своето учение, което нарича „Новото учение на Всемирното бяло братство“.

На 8 февруари 1917 г. открива в София цикъл от специални лекции пред омъжени жени, който продължава до 30 юни 1932 г.

На 24 февруари 1922 г. открива в София езотерична школа, която нарича Школа на Всемирното бяло братство. Състои се от 2 класа ученици.

През 1927 г. Дънов създава край София селището Изгрева, в което събира свои слушатели, последователи и ученици, за да центрира работата на езотеричната школа. Установява се постоянно в Изгрева, където проповядва в специално построен салон. От 19 август 1927 г. (на годишния събор на Всемирното бяло братство) изнася поредица от беседи, обединени в цикъла „Пътят на ученика“.

През лятото на 1929 г. Дънов за първи път извежда своите последователи и ученици на лагер край Седемте рилски езера. На 21 септември 1930 г. открива ново течение на своите проповеди, наречено неделни утринни слова, които продължават до април 1944 г. От 1934 г. започва работа върхупаневритмията – цикъл от 28 упражнения, съставени от мелодия, текст и пластични движения. По-късно към нея добавя упражненията Слънчеви лъчи и Пентаграм. Петър Дънов умира на 27 декември1944 година в София и е погребан в квартал „Изгрев”.

Ето някои впечатляващи мисли на Петър Дънов:

1. Изучавайте себе си, за да познавате силите си, да знаете кое е за вас и кое не е. От какво трябва да се пазите и от какво - не.
2. Дом, в който има спор, никога не успява.
3. Ние сами градим своя живот, според мислите и желанията, които имаме, дълбоко скрити в душата си.
4. Най-трудното нещо в света е да виждаш хубавото през лошото. Като видиш грешката на някого, използвай я, за да изправиш себе си.
5. Никога не противодействайте на доброто желание, което хората имат в душата си.
6. Каквото и да правите, запазете спокойствие, не се тревожете. Ако мислите, мислете спокойно, ако свирите, свирете спокойно, ако ядете, яжте спокойно. Ако искате да успеете в живота, трябва да имате спокойствие.
7. Молете се Господ да ви помогне във вашите начинания, а не той да ги осъществява вместо вас.
8. Трябва да обичате някого вън от семейството си, за да бъдете здрави, силни, богати, красиви. Всички блага в света се основават на този закон.
9. За да бъде здрав, човек трябва да има три неща: светъл ум, чисти и възвишени чувства и благородна воля, за да знае винаги как да постъпва. Човек трябва да има висок идеал и да бъде господар на условията, т.е. да не се влияе от външните условия, а да върви неотклонно към своята цел.
10. Обръщайте внимание на добрата страна на живота.
11. За да бъдете щастливи и свободни, необходимо е да бъдете справедливи спрямо всекиго.
12. Вярвайте във вашия Господ, после вярвайте на вашата душа и най-после - на вашия ближен. Живеете ли така, никой не може да ви излъже.
13. Човек не трябва да живее само за себе си, ако иска да прогресира.
14. Вярата е магическа сила. Тя изисква да изчезне всеки страх, съмнение и колебание. Когато човек има вяра, от нищо не бива да се плаши. Човек с такава вяра е заобиколен от разумни същества, които го закрилят от опасност и му помагат в живота.
15. Благото и щастието на всички хора е и наше благо и щастие.
16. Радвайте се, когато срещнете добри хора. Радвайте се и когато срещнете лоши хора. Лошите хора ще ви направят смели.
17. Стремете се да бъдете в хармония със себе си, за да бъдете в хармония и с окръжаващите.
18. Не събуждайте врага си преждевременно.
19. Радвайте се, когато се намирате пред известни противоречия и трудности. Чрез тях вие ще опитате силата на ума, на сърцето, на волята си и постепенно ще се калите.
20. Човек е създаден, за да мисли, да преценява, да прави избор между нещата и да следва пътя на разума, а не да приема всичко за безпогрешна истина.